Странното поверие, че срещу Лудогорец не се свирят и не може да се свирят дузпи явно бързо е обзело сериозна част от футболните фенове у нас и очаквано голяма част от медиите, особено тези, които държат да са близо до „националната кауза".
Да, боли, когато загубиш мач с дузпа в самия край, а преди това си имал шансове да победиш един от най-славните отбори в Европа, при това на неговия стадион. Боли, но фактите са такива - колкото и да не ни се искаше, дузпа имаше. Както и да я наречем, обективно нарушението в наказателното поле беше факт.
Представям си какъв вой щеше да се чуе из Отечеството ако ситуацията се беше случила пред вратата на Ливърпул и съдията не беше свирнал дузпата. Или пък, ако я беше дал - тогава щяхме да продъним ушите и на ВВС, че това е най-истинската дузпа на света. Най-истинската и оригинална дузпа, виждана някога във футбола.
Което ни води до другия проблем - няма как да започнем да побеждаваме, ако не се научим да губим. Най-важното в снощния мач не беше това, че Лудогорец падна с дузпа в края. Всеки може да загуби на „Анфийлд". Ако това не ви е ясно, не си губете времето да гледате мачове.
Най-важното, а и най-радостното от снощния мач някак си остава на заден план, а то не трябва да се пропуска: Лудогорец играе силно и има възможности и фантазия да се бори с най-големите имена във футбола. Това засега е достатъчно. Дано в Разград запазят това и го развият. Защото всичко друго са празни приказки.
И няма да е лошо и българските съдии да почнат да дават по някоя друга дузпа срещу Лудогорец, че ако пак се случи в Европа, някой ще вземе да умре от възмущение. Което е недопустимо.
