Само допреди година сочехме Левски като пример за стабилност. В организационен план всичко на "Герена" изглеждаше наред, чакаше се титла, успешно участие в евротурнирите и подготовка за честването на юбилея.
Сектор "А" усети големия взрив в началото на февруари и тогава не съществуваше съмнение, че левскарите ще посрещнат 100-годишнината с изцяло нова централна трибуна.
Точно 12 месеца по-късно, поглед назад ни кара да се чувстваме, че сме попаднали в паралелна действителност.
Финансова криза задушава клуба, продават се важни футболисти, а стадионът... Стадионът дори вече не е тема за разговор.
Спортно-технически нещата също са зле.
С треньор истински левскар, но абсолютен средняк в занаята, без единствения футболист от безспорна класа (Гари Родригес) и най-перспективния от години (Антонио Вутов), Левски не само, че няма шанс за титлата, но и трудно ще се пребори за евротурнирите.
Надеждата идва от Купата на България, но на четвъртфиналите предстои сблъсък с Ботев Пд, а в играта са още Литекс и Лудогорец, макар че жребият ги изправи един срещу друг.
Изобщо, положението е трагично. Остава да продадат Владо Гаджев и Пламен Илиев и да се надяват да не ги бият като тъпани в първата 7-ца.
Няма да е пресилено да кажем, че от Левски остана само сектор "Б".
Агитката на "сините" е единственият лъч надежда в тези 4 месеца до юбилея, а и след това.
В клуба е хаос, отборът не върви и ще става още по-зле, но те са там. Правят, струват, борят се...
Мнозина се смееха, че левскарите въстанаха срещу трансфера на Гари в Лудогорец, но какво ще кажат днес? Холандецът все пак бе продаден, но не и на "зелените", които и без това кадрово са с класи над останалите.
Естествено, че феновете допуснаха и своите грешки, но както с действията си изгониха Наско Сираков, така трябва да са дейни във връщането на силните и влиятелни фигури, откърмени на "Герена".
И това е основната им задача, защото на никой не му е позволено да се упражнява в Левски. Било то облечен с власт човек на предишния премиер или пък самозванци на терена и на треньорската скамейка. Левскари трябват, които отдавна са научени, че любимият им клуб не е кръжок.
