Левски спечели и втория си шампионатен мач за сезона. И отново резултатът не е нещо, което да ви накара да ахнете, ако си седите на плажа и се информирате за случващото се във футбола само от лайвскора на телефона или от вестниците (имаше и такива времена).
Но ако гледате мачовете, картинката е друга.
Това 2:1 в "Надежда" с обрат в последните 25 минути, както и 2:1 над Дунав преди седмица на старта, са различни аргументи за една и съща теза. Този Левски на Веласкес вече има победите за рутина и знае как да ги постига на родната сцена дори, когато е в серия от европейски, изключително важни и сложни двубои.
Защото стартът с Дунав и Локомотив (Сф) - отбор, който между другото ще обърка доста сметки този сезон с Любо Пенев начело, дойде в завоите между реванша с Борац и двата двубоя с Университатя Крайова в Шампионската лига. И е бе ясно, че фокусът е именно към този турнир.
Без обаче първенецът на България да има право на грешка на домашната сцена - такива са стандартите, наложени от Веласкес от миналия сезон. Разликите обаче са, че има надграждане при шампионите. И кадрово, и като манталитет и подход.
В четирите поредни мача за 11 дни срещу босненците, румънците и двата български опонента, "сините" направиха поне по 7 промени във всеки следващ. На терена като титуляр и в четирите срещи бе само един футболист - Евертон Бала. Дори вратарят Вуцов получи почивка срещу Дунав.
А освен за треньорските умения да ротира състава си Веласкес, това вече говори и за нещо ново - широчина на този състав.
Левски вече разчита на целия отбор, а не само на 11-те на терена плюс 2-3 опции от пейката. Това е надграждане спрямо миналия сезон, когато в редките случаи на сериозни ротации, нивото на игра видимо бе различно.
Създава се усещането, че Левски ще спечели мача - дори, когато не върви и положенията не влизат, както срещу Дунав. Или ако изостане, както стана с Локо София. Несъмнено това усещане идва и с вече натрупания кредит на доверие към треньор и отбор, че знаят как да побеждават. Това е шампионът все пак.
Чисто игрово, основата на един силен отбор се гради от отбраната, след това идва сработването, после автоматизиране на "пътеки" на игра, заучени статични положения, атакуващи почини. Неща, които са отчетливо видими при Левски вече.
Но това, което отличава наистина силните отбори е, че те намират различни начини да печелят.
Левски този сезон показа как може да отнесе отбор със скорост (Борац), да спечели икономично, макар и с проблеми и допускане на положения пред вратата, срещу аутсайдер (Дунав).
Да бъде стабилен и непоколебим при инициатива на съперник (второто полувреме срещу Университатя, когато "сините" удряха на контраатаки, но оставиха топката до голяма степен на съперника), или пък да обърне мач в трудна обстановка и при сложни обстоятелства - това се видя в събота вечер.
Въпросителни донякъде остават около центъра на защитата, където само Кристиан Димитров изглежда безспорен, но Макун е показал, че да го видим в добро състояние е въпрос на време. Освен това Серафимов няма сериозни издънки поне към момента.
В средата на терена и атака обаче възможностите са несравнимо повече от миналия сезон. В четирите последни мача Левски стартира с Евертон и Рейналдо на върха, после с Переа и Око-Флекс-Евертон зад него, след това Око-Флек-Евертон и Рейналдо на фланга, а в "Надежда" - с младия Стоянчов, подкрепян от Евертон, Сула и Кусо.
Вариативност, както и заменяемост и непредвидимост - всички изброени, без типичните деветки Переа, Сангаре и Стоянчов, могат да играят на всяка една позиция в атака: На върха, на фланга, зад нападателя. Сменят си местата и в хода на мачовете.
Така възможностите за Веласкес в офанзивен план са много, в средата на терена вече има достатъчно опции със Сержиньо и Мубарик, с Търдин, с Бурас и Сула... А се говори, че Левски се оглежда и за още футболисти за центъра на игрището, особено ако продължи в Шампионската лига.
Притеснително за конкуренцията у нас, която вече имаме възможност да огледаме в първите кръгове.
И не е само съставът това, което прави "сините" да изглеждат най-добре на старта на сезона.
Очевидно е, че има осезаема еуфория в цялата общност, която дава допълнителна енергия и увереност на отбор, който така или иначе се е качил на снежната топка, която се търкаля и набира скорост.
Неща, които във футбола не са маловажни. Т.нар. от англичаните "моментум" често дава насока на целия сезон на някои клубове - и в двете посоки, не само позитивна.
В сряда идва реванш срещу Крайова, който е крайъгълен камък за тази снежна топка.
Защото ако спре в нея, Левски определено ще позагуби от пламъка и еуфорията. Нищо фатално няма да стане, но ще е различно като настроение преди следващите шампионатни мачове. Тогава ще видим и как реагира този отбор на - евентуално - първото сериозно разочарование за сезона.
Ако продължи в турнира обаче, снежната топка ще става по-голяма и ще набира още инерция. В комбинация с уменията на Веласкес да "пипа" състава и да дозира добре кой кога да играе, а и с вече шампионското самочувствие на отбора, това е твърде опасна амалгама за конкуренцията в българския футбол.
