Загубата с 1:2 от Уулвърхемптън във вторник не беше просто поредният лош резултат за Ливърпул. Тя беше болезнено точно отражение на целия сезон на мърсисайдци.
След мача мениджърът Арне Слот заговори за "същата стара история" и в думите му се четеше известна безпомощност.
Ливърпул отново изигра слабо първо полувреме, позволи на съперника да се възползва от подарък в защита, върна се в мача и накрая го загуби с гол в добавеното време. Сценарий, който се повтаря толкова често, че вече изглежда като неизбежна съдба.
Само преди по-малко от година "червените" празнуваха титлата, а днес са изправени пред реалната опасност да завършат извън топ 5.
Сривът е рязък и тревожен, а най-неприятното е, че в него няма нищо случайно и е резултат от натрупани проблеми - тактически, психологически и организационни. Съберете ги в едно и ще си обясните защо Ливърпул се превърна в отбор с подкопана увереност и идентичност.
Въпросът, който все по-често се задава на "Анфийлд", е простичък: какво може да направи Слот, за да промени ситуацията? И въобще - способен ли е да го направи? До момента отговорите не вдъхват особено оптимизъм.
Разбира се, все ощи има и аргументи в негова защита.
Нидерландецът е едва вторият треньор, който печели титлата с Ливърпул за последните 36 години. Направи го още в първия си сезон и за мнозина това остава достатъчна причина да му бъде дадено още време. Феновете усещат своеобразен дълг към човека, който им донесе една от най-щастливите футболни години в новата история на клуба.
Много пъти е ставало дума, че тази лоялност е част от културата на Ливърпул. В клуба винаги е съществувала традиция мениджърите да получават доверие и подкрепа в трудни моменти. Идеята, че треньорът е нещо повече от временен ръководител на проект, е вплетена в идентичността на клуба и в духа на You'll Never Walk Alone.
Но традицията не може да бъде единственият аргумент, когато настоящето започва да застрашава бъдещето.
Финансовите отчети на клуба показват ясно колко важно е участието в Шампионската лига за стабилността на бюджета, а след година, в което бяха пръснати стотици милиони за трансфери и заплати, пропускането на турнира би било сериозен удар.
Факт е, че Слот трябваше да се справя с редица трудности.
Контузията на рекордния трансфер Александър Исак отслаби атаката, а отсъствието на Флориан Вирц остави отбора без креативност между линиите. Конфликтът с Мохамед Салах през есента също вся смут, а трагедията с Диого Жота неизбежно остави емоционален отпечатък върху съблекалнята.
Всички тези фактори обясняват част от проблемите, но не могат да оправдаят позицията на отбора в таблицата. Ливърпул изостава с цели 19 точки от лидера Арсенал и това е пропаст, която не опира само до контузии и лош късмет.
Още по-тревожно е, че самата игра на мърсисайдци е бедствие, а победите често идват случайно или благодарение на статични положения.
За разлика от това, което гледахме при Клоп, сегашният отбор е всичко друго, но не и такъв, който контролира мачовете си.
Един от най-големите проблеми е липсата на идеи в атака.
Слот призна, че тимът му изпитва трудности както при създаването, така и при реализирането на положения от игра. Зависимостта на адаптиралия се трудно Вирц за разбиване на компактни защити е тревожна, а крилата често изглеждат беззъби.
Салах, който в продължение на години беше символ на постоянство, отбеляза първия си шампионатен гол от четири месеца насам, но цялостното му представяне срещу Уулвс беше далеч от стандартите му. Да не говорим, че пропусна изгоден шанс, който можеше да донесе победата на "Молиню".
Сходна е ситуацията и с Коди Гакпо, който често изглежда като олицетворение на тактическата несъстоятелност на отбора.
Тук идва и една от основните критики към Слот - упорството му да разчита на едни и същи играчи, въпреки че те очевидно не са във форма.
Затова клубната легенда Стивън Джерард го призова да дава повече шансове на младият Рио Нгумоа по лявото крило - идея, която се нрави на много от феновете.
Слот беше назначен именно заради способността си да извлича максимума от наличния състав, след като във Фейенорд доказа, че знае как да го прави. Направи го и в първия си сезон на "Анфийлд", но тази магия сякаш изчезна.
Вместо това Ливърпул започва и завършва мачовете по един и същи начин - мудно начало, хаотичен финал. Статистиката е показателна: само пет гола в първите 30 минути на 29 шампионатни двубоя.
Често на "червените" им се налага да догонват, а когато това се случи, структурата на играта се разпада.
Отборът рискува прекалено, защитата се оголва и нервите вземат връх. Не е случайно, че Ливърпул вече държи рекорда за най-много допуснати победни голове след 90-ата минута.
Въпросът не е дали играчите са се отказали от треньора. Няма публични признаци за това. Но нещо очевидно липсва - енергията, интензитетът и увереността, които доскоро бяха запазена марка на този тим.
Дали причината е физическа умора, психическо изтощение или комбинация от двете е трудно да се каже категорично. Но ефектът е ясен: Ливърпул изглежда муден, колеблив и уязвим.
Ръководството едва ли ще уволни Слот няколко месеца преди края на сезона, а и феновете като че ли не искат това преди важните битки във Висшата лига и Шампионската лига. Те ще продължат да подкрепят отбора си и You'll Never Walk Alone ще продължи да се лее във въздуха.
Но разликата е съществена и вече нещата опират до надежда, а не до мощ и увереност.
И ако Слот не успее скоро да промени "същата стара история", Ливърпул може да бъде принуден да започне да пише нова. С друг треньор.
