Уморени крака. Неудобен съперник. Грешки. Григор Димитров не успя да бъде на нивото, на което беше през почти целия Мастърс в Индиън Уелс, а това бе и причината да отпадне на полуфинал.
Първата ни ракета отстъпи на Камерън Нори с 2:6, 4:6 в двубой, в който не приличаше на себе си. Или приличаше точно на себе си?
Още след успеха на 1/4-финалите, Димитров сподели, че "краката не са го слушали", но е успял да се събере и да довърши фантастичния обрат срещу Хуберт Хуркач. Хората, които познават играта на Камерън Нори обаче, вероятно в този момент са си пожелали британецът да не е чул какво казва опонентът му на полуфиналите.
Защото ако има нещо, в което Нори е добър, то е да извади душата на съперника си. Както се и случи.
Британският тенисист е сред състезателите с най-плосък бекхенд в тура и същевременно с най-лифтирания форхенд. Това означава, че срещу него е невъзможно човек да свикне да играе и да влезе в ритъм. Всяка следваща топка е различна - посока, спин, ъгъл, дълбочина.
Освен това е и един от най-нежеланите спаринг партньори, какво да очакваме за съперник на мач.
Може да тича колкото за трима, а заради нестандартната си, и не толкова приятна игра, от различно точки на корта успява да пласира много топки по късите диагонали.
На обикновен език, притежава стил, който е кошмарен за Григор Димитров.
Освен това, Нори се намира в топ форма. Наскоро игра финал в Сан Диего, а малко по-рано през сезона спечели Лос Кабос. Беше и на финали в Куинс, Лион и Ещорил. Подобряваше се с всяка следваща седмица, достигна рекорден за себе си ранкинг - №26, преди да участва на Мастърса в Индиън Уелс, и логично натрупа огромно самочувствие. Затова и фактът, че победи Григор не е изненадващ.
Защо обаче българинът приличаше на себе си?
В кариерата си в последните години Димитров успя два пъти да довърши работата си докрай - на Мастърса в Синсинати през 2017 година и същия сезон на финалите в Лондон. През останалото време може да редува брилянтен тенис с непостоянство, сензационни победи със сензационни поражения. Да побеждава, когато никой не очаква, но и да губи, когато никой не очаква.
Всеки фен на тениса може да си спомни много случаи, в които на даден турнир Димитров побеждава няколко топ съперници, влиза в серия и точно когато схемата му се нарежда, нещо не се получава.
Последният случай бе на Australian Open в началото на сезона, когато след победата над Доминик Тийм, Димитров започва перфектно срещу Аслан Карацев и спечели първия сет, но после физически не издържа.
А после проблемите продължиха няколко месеца.
След серия от по-слаби резултати, в края на американското турне дойде Индиън Уелс. Победа над световния №2 и актуален шампион от US Open Даниил Медведев, после и успех срещу един от най-добрите през сезона - Хуберт Хуркач. Същевременно Александър Зверев и Стефанос Циципас отпаднаха от сметките и обстоятелствата станаха перфектни за Димитров. Отново обаче имаше подводен камък.
И все пак, след представянето в Калифорния, има няколко позитивни неща - не само за Григор, но и за останалите играчи, на които е поставен етикет "непостоянни". Сигурно мразите тази дума!
Колкото по-малко играят представителите на Голямата тройка, толкова повече шансове за изненади в турнирите ще има - новите фаворити - като Зверев и Циципас, все още не могат да свикнат на нечовешкото постоянство на Джокович, Надал и Федерер. А това са добри новини за всички останали.
Подобен сценарий се разигра в жеснкия тенис, където почти всяка тенисистка вече може да спечели "мейджър". Такава, изглежда, е съдбата и на ATP.
Освен това, Григор Димитров още един път показа, че в каквато и криза да попадне, без значение за колко време, може да излезе от нея. Дори тогава е най-добър.
Световноизвестният американски корпоративен работник Анди Андрюс, който между другото не играе тенис, има крилата фраза, която важи и на корта: "В края на краищата всеки един от нас се намира или в криза, или излиза от криза, или се е отправил към поредната криза в живота си. Криза ли? Ами това е част от съществуването ни на тази земя."
А що се отнася до Григор, той е избрал пътя си. Никой обаче не може да отрече емоцията, която генерира. Както и факта, че едва ли скоро някой българин ще наподоби Димитров на корта.
