Интер беше много близо до това да елиминира Барселона от Шампионска лига в една от класиките на тазгодишното издание на турнира. В крайна сметка зрелището в каталунската столица завърши 3:3, а едва ли е имало зрител, който да иска такъв мач да приключи.
Двубоят беше знаков, защото още при жребия за груповата фаза върна спомените за онзи Интер на Жозе Моуриньо от сезон 2009/10, който изнесе лекция по игра в защита на "блаугранас". Сега обаче е повече от ясно - нито Интер, нито италианският футбол вече може да се свързва с марката "катеначо".
"Да отмъщавам за какво? Или да се доказвам на онези в Испания, които ме определиха за треньор, който играе Катеначо? Барса има едно равенство в Ла Лига. Сега ще помни Интер още много дълго време", каза Симоне Индзаги.
Този тим на "нерадзурите" е продукт на тактическа революция, която се случи в последните години в Серия "А". Някои критици обясняваха, че в елита на Италия падат много голове, защото отборите са слаби в защита, но много по-коректно е да се каже, че двубоите са продуктивни, защото съставите са силни в нападение.
В Интер Индзаги наложи стил, в който има нужда от задължително четирима топ нападатели: Един Джеко, Лаутаро Мартинес, Ромелу Лукаку и Хоакин Корея. Италианският треньор прави ротации между тях, но двама винаги са на терена.
При изнасянето на топката "нерадзурите" също наложиха интересен стил - в много случаи - полузащитниците се връщат на дъгата на собственото си наказателно поле, за да разиграват, докато защитниците отиват напред, а специално Бастони директно се включва в нападение. Идеята на това е Интер да може да противодейства на тимове, които пресират високо. По-просто казано, когато не тройката централни защитници на Иднзаги, а тройката му полузащитници разиграва в близост до собствената врата, възможността за грешка е по-малка.
Интер играе и с много по-голямо самочувствие, а представянето срещу Барселона на "Камп Ноу" е показателно.
Италианската пролет обаче не е направена от една птичка.
Наполи, който е водач в класирането в Серия "А", продължи напред в Шампионска лига, след като разби Аякс с 4:2. Момчетата на Лучано Спалети са вкарали поне три гола в осем от последните си 13 мача и са в серия от три поредни срещи, в които бележат поне четири.
В отбора на "партенопеите" е Джакомо Распадори, който е считан за следващото голямо чудо в Калчото. Нападателят има четири гола за 93 минути в Шампионска лига, а в атаката на тима са още Виктор Осимен, Джовани Симеоне и грузинския вундеркинд Хвича Кварацхелия, когото вече нарекоха Кварадона, а той се отплати със седеч гола и седем асистенции в първите си 14 двубоя.
Неаполитанци разбиха Ливърпул с 4:1 в друг мач от груповата фаза на Шампионска лига и са един от най-опасните и непредсказуеми отбори в Европа. В последните си пет мача, Наполи е вкарал 19 гола. Победи и Рейдъжрс с 3:0, а срещу Аякс завърши при общ резултат 10:3.
Футболистите на Спалети играят бърз, атакуващ и атрактивен футбол, заради който на стадио "Диего Марадона" всяка седмица има футболен карнавал.
Интер и Наполи се превърнаха в отборите, които трябва да поведат останалите от Италия напред и да защитят честта на Калчото. Що се отнася до останалите в Шампионска лига, Милан все още има шанс да продължи, макар и не по бляскав начин, и трябва да го направи като актуален шампион. Един от проблемите на Стефано Пиоли е липсата на достатъчно широк състав, заради което му се налага да прави тактически магии. Невинаги успява.
Ювентус отпадна безславно, но няма криза, която да е продължителна при "бианконерите". Не трябва да забравяме, че в последните седем години "старата госпожа" игра два финала на Шампионска лига и слабата форма сега е само временна.
Без значение от това как ще се развие ситуацията нататък, представителите на италианския футбол доказват, че вече нито са скучни, нито мислят да се съобразяват с някого и да се прибират в защита.
12 години след знаменитото Катеначо на Жозе Моуриньо, в Италия смениха тактиката на "да ни вкарват колкото могат, ние вкарваме колкото си поискаме".
