Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Първото велико дуо на Зенит: Единият лежа в затвора и си отиде на 33 от пиене, другият доживя до 87

Анатолий Дергачев (вляво)
Анатолий Дергачев (вляво)

В средата на миналия век Зенит не е такова футболно величие на СССР, каквото познаваме днес. Ленинградският отбор е средняк в силното първенство на Съюза, но въпреси това има в редиците си някои наистина великолепни играчи.

В края на 50-те любимците на феновете са Анатолий Дергачев и Станислав Завидонов. По-старите запалянковци на Зенит обясняват, че тандемът е бил нещо подобно на добре познатото ни дуо Аршавин-Кержаков.

Двамата са като скачени съдове на терена, но са тотални противоположности като хора. Дергачев е ексцентричен и темпераментен, а Завидонов - мълчалив и срамежлив. Дергачев играе по-дълбоко и понякога дори се връща в защита, докато Завидонов действа близо до атаката. Дергачев си отива от този свят само на 33 години, а Завидонов доживява до 87.

Анатолий е известен бохем в Ленинград, а страстта му към чашката го карала да потегля към заведенията веднага след края на мачовете. В книгата "Скандали от съветската епоха" се твърди, че Дергачев често се замесвал в пиянски разправии и побои. Но в Зенит преглъщали своеволията на един от лидерите на отбора. Прощавали му от опасения, че може да се разсърди и да поеме към Москва.

Всичко обаче се променя в една ноемврийска нощ през 1960 г.

В края на октомври завършва първенството, в което Зенит заема 15-о място - по това време най-слабото класиране в историята на клуба. Естествено, настроението на играчите е минорно. Но въпреки това футболистите си организират банкет на 7 ноември, на който да отбележат Деня на Октомврийската революция. Дергачев кани в апартамента си не само съотборници, но и други известни спортисти и техните половинки. Празникът продължава дълго, а първите гости започват да се разотиват едва в 2 часа след полунощ.

Сред присъствалите са хокейният треньор Сергей Мелников, както и световният шампион в стрелбата Николай Пестанов. Двамата, заедно с приятелките си, са сред първите, които излизат на улицата и се опитват да си хванат такси. Информацията за случилото се след това се разминава - или се опитват да се качат в кола, която е извикана от други хора, или спират такси, което вече е заето. Във всеки случай Мелников побеснява и започва грубо да настоява "конкурентите" да се откажат от набелязаната от него кола. Стига се до сбиване, в което хокейният наставник получава тежък удар, а Пестанов се в връща в дома на халфа на Зенит, за да извика хора на помощ.

Дергачев и други пияни гости слизат на улицата и започват да налагат биячите на Мелников.

Всичко вероятно е било на път да приключи, ако не се появява Евгений Захариев, строителен инженер в "Оргтехстрой".

И до ден-днешен не се знае какво е правил този човек на булеварда в 2 часа през нощта, но именно той изиграва ключова роля в скандала. Захариев се втурва да разтървава двете компании, но в суматохата и той отнася бой. По-късно от "Оргтехстрой" изпращат писмо до Съюза на спортните дружества и организации на СССР, в което пишат: "Анатолий Дергачев е един от инициаторите на бруталния побой на нашия сътрудник, заместник-управител и верен другар - Захариев Евгений Алексеевич. Той получи тежка травма на главата."

Инженерът е в наистина лошо състояние и с опасност за живота. Прекарва в болницата два месеца, а в крайна сметка лекарите успяват да го спасят.

Участниците в боя са открити бързо, а инцидентът е водеща тема в Съюза. Дергачев е изгонен от отбора по настояване на Ленинградската футболна федерация, а по-късно съдът го осъжда на три години затвор, въпреки че по време на процеса отрича всичко. 23-годишният тогава футболист дори твърди, че той е бил жертвата в ситуацията пред дома му. Осъдени са и други участници в уличния бой.

Халфът лежи зад решетките година и половина. Освободен е условно предсрочно през май 1962 г. за добро поведение.

Почти веднага Ленинградската футболна федерация решава да премахне дисквалификацията му и да му позволи отново да играе за Зенит.

Дергачев тренира няколко месеца, за да си възвърне формата и се завръща на терена в края на юли. Отново се налага в тима и до средата на 60-те е сред основните му играчи. Докато партньорът му е в затвора, Завидонов се представя отлично, но когато заиграват отново заедно, тандемът им няма предишния блясък. А и Анатолий започва да действа предимно в дефанзивен план.

В края на сезон 1966 29-годишният полузащитник напуска Ленинград. Първо заминава за Уфа, след това за Красни Луч (Украинска ССР) и завършва в Енергетик (сега Тараз).

Само година и половина след края на кариерата си и завръщането си в Ленинград, през 1971 г., Дергачев умира.

Не се знае точната причина за смъртта му, но най-вероятно се касае за здравословни проблеми, причинени от злоупотребата с алкохол. Отива си само на 33.

Партньорът му в Зенит Станислав Завидонов пък доживява до 87 години.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените