Лудогорец извоюва 14-а титла, поредна. И тъй като публичното пространство е пълно с скудоумни с пристрастието си фенски коментари, от които буквално не може да се диша (включително журналисти анализират така), е редно да се погледне обективно.
Първо, Лудогорец отдавна е в историята с постиженията си. Тя е безпристрастна. Това е история от последните 14 години, за която привържениците на ЦСКА и Левски със страдание мечтаят.
Неслучайно темата трябва да се разглежда през феновете на ЦСКА и Левски. Те са най-многобройни, Лудогорец им е враг, поради това постиженията на разградския клуб са яростно подценявани и критикувани. Изреждат се негативи - "нагласен шампионат", "съдиите ги подкрепят" "разчита се изцяло на чужденци", "обезличен национален отбор"... Въобще не бива да бъдат подставяни под съмнение. Но истината е, че и половината от успехите на Лудогорец да бяха постигнати при същите негативи на "Армията" или "Герена", случилото се щеше да бъде тържествено татуирано на бицепсите на същите критикуващи фенове. Цялата "принципност" е ясна - всичко лошо е лошо, когато е при "другите"; ако е при "нашите" - аплаузи или затваряне на очи.
С горния втори факт е свързан и третият -
ако бяха на "Армията" или "Герена", същите хулени Домусчиеви щяха да бъдат носени на ръце, вече да имат паметник.
"Червените" фенове може да съжаляват, защото навремето бяха при тях.
Четвърто, "нагласеният шампионат" в никакъв случай не противоречи на каквото и да е в българската футболна история. Всеки е наясно, че "организацията, нагласяването" през БФС бяха характерни за почти всички титли след 1990 г. до ерата на Лудогорец. Но има и нещо по-интересно. То пак е затваряне на очи: на "организация" се разчиташе и преди 1990 г., като бонусите бяха за тимовете на Българската армия и Министерството на вътрешните работи. Който се занимава с футболна история, копне ли честно в "славните анали", вижда едно и също - полегнали отбори след команда свише, пробити съдии с каси бира, оставени нападатели да бележат (я заради "Златна обувка", я друго...).
През 80-те години има жестоки наказания за черно тото, плевенският Спартак е изваден от А-група.
Дори някои от великите победи на националния ни отбор у дома са съпътствани от "богато" гостоприемство на съдиите из хотели и механи - но спомене ли се въобще, се разказва под формата на весели историйки, не гигантска корупция. Тоест, днешната "организация" не е уникална, тя е низ от система, в която нещата просто се случват след организиране.
Пето, истинско щастие е, че Домусчиеви наляха пари в затихващ провинциален български град. Но може да го оценят единствено хора с поне малко над елементарен умствен багаж, поназнайващи демография, регионално развитие, икономика. А фактът, че Гриша Ганчев сви мащабите в Ловеч не е повод за радостни злокоби за Разград. На тия хора, хубави или лоши, се дължат единствените вложени пари в тези градове през последните десетилетия. Държавата ли ще ги замести, че да са радваме на оттеглянето?
Точно обратното - умните хора трябва да се надяват да останат, просто защото няма кой да ги замести.
Всичко това отново е най-обективна история, независимо дали ни харесва или не.
Шесто, българският футбол може само да спечели от повече налични клубове като Лудогорец, Литекс... Няма един футболен човек кой да каже, че те не работят или не са работили добре в спортно-техническо отношение. Нивото на футбола ни ще се вдигне не като го няма Лудогорец, както мечтаят повечето фенове, а след като другите ги догонят.
Седмо, нито е срамно, нито неочаквано един шампион от градец с 30 000 жители да бъде гледан от 1000-2000 души на мач.
А още по-важно е, че футболът не е игра на публика, а на голове.
Не топли факта, ако някой има много фенове, велика агитка, или пък славна история, а на терена - гола вода.
Накратко. Няма как да се каже, че сипещите се обвинения срещу Лудогорец не са верни. Но определено може да се каже, че такива са още много титли (число умножено доста по 14) преди Лудогорец. Хората, мразещи Лудогорец, обиждат разградската публика на "кренвирши" (така била подмамвана да иде на стадиона). Обаче същите хора биха изяли всичките кренвирши на света, само и само любимият им тим да е на мястото на Лудогорец. Но не е.
