Още един мач на Манчестър Юнайтед и нищо ново под слънцето: Хари Магуайър е сред най-критикуваните играчи и е сочен за главен виновник за разочароващия краен резултат.
И срещу Бърнли, когато Юнайтед стигна само до 1:1 с последния във Висшата лига, недостатъците на бранителя изпъкнаха. А необмисленото му решение да тръгне да пресреща Джей Родригес, вместо да пази пространството зад себе си, доведе до гола във вратата на Давид де Хеа.
Магуайър постоянно дава поводи да бъде критикуван и осмиван, а платените за него 80 млн. паунда меко казано не изглеждат като разумно похарчена сума.
Но толкова ли е разочароващ наистина защитникът и верни ли са твърденията, че отборът би бил по-силен без него?
Неизбежно е за поста му грешките да се набиват на очи, но основното при Магуайър е, че той е повече от просто централен бранител, който защитава вратата си.
И да разглеждаме единствено представянето му в защита означава да пренебрегнем всичката му останала работа по терена.
В името на баланса и по-доброто разбиране на играта му, би било полезно да зададем въпроса: има ли неща, които Магуайър върши качествено за Манчестър Юнайтед?
На първо място, играта в защита е отборно усилие.
Отделните играчи могат да изглеждат по-добри или по-слаби в този аспект в зависимост от системата, в която се изявяват. А структурата на Юнайтед във фаза защита отдавна не е стабилна. Тя включва нападатели, които не се връщат да си покриват зоните, включва доста празно пространство между защитата и халфовата линия.
Този сезон недостатъците на защитата проличават още повече и тимът е допуснал повече удари фронтално срещу вратата си и особено от малкото наказателно поле.
За да е успешна една дефанзивна структура, тя трябва да бъде повече от сбора на съставните си части. Когато е изградена сполучливо, тя прикрива слабостите на отделните футболисти и подчертава силните им страни. При Юнайтед се случва точно обратното.
Данните показват, че Магуайър най-често посреща противниците си далеч от своето наказателно поле. Причините са доста, но една от тях е, че защитата постоянно е поставена в ситуации, в които трябва да взима мигновени решения дали да тръгне напред да пресреща опонентите или да отстъпи назад и да затваря пространствата зад гърба си.
И когато има до себе си по-скоро пасивен защитник като Виктор Линдельоф, Магуайър често избира да тръгне да влиза в индивидуален дуел - тъй като смята, че няма кой друг да го направи, освен него.
Ролята му често е да гаси пожари, запалени от съотборниците му. Истината е, че индивидуалните двубои не са неговата сила, но капитанската лента изглежда добавя още повече натиск той да се нагърбва с тази отговорност, включително в неподходящи моменти.
Добрата скорост не е нещо задължително за един качествен защитник, но Хари Магуайър се оказва в роля, в която постоянно се тестват скоростта и пъргавината му - а те са сред основните му слабости.
Той не е подходящият човек за слагане на ред в хаоса, който представлява Манчестър Юнайтед във фаза защита. Колективната нестабилност го кара да опитва да компенсира с рискови намеси и това го обрича на крайности в представянето.
Данните в платформата Smarterscout показват, че Магуайър е най-активният централен защитник на Юнайтед във въздушните двубои и умее да ги печели, особено при статични положения.
Но ако искаме да потърсим по-ясно доказателство за значимостта му за този състав на Юнайтед, достатъчно е да видим изиграните минути.
Откакто Магуайър пристигна на "Олд Трафорд", няма футболист, който е изиграл повече от неговите 8062 минути във Висшата лига с червения екип.
Втори по този показател е Давид де Хеа със 7785 минути, трети е Аарън Уан-Бисака със 7476, а следващите в класацията имат под 7000 записани минути.
Напоследък Ралф Рангник изпробва и вариант, в който титуляри са Рафаел Варан и Виктор Линдельоф, а капитанът остава резерва - но в крайна сметка Хари бързо беше върнат сред стартовите 11.
Английският национал си е заслужил повечето критики за представянето в защита, но всъщност е по-полезен за тима си, когато топката е в краката му.
Всеизвестна е липсата на адекватен дефанзивен халф в състава и по тази причина Магуайър обикновено влиза в ролята на връзка между защитата и нападението. Донякъде това се дължи на умението му при подаванията, но донякъде е просто наложително, защото отборът няма по-добри подавачи в централната зона.
И в този случай бранителят опитва да компенсира една колективна слабост на Юнайтед и го прави с променлив успех.
Отново поглеждаме към статистическите данни, които показват, че капитанът обикновено влиза в комбинации около центъра на терена, по-високо от обичайното за традиционния защитник.
Магуайър е осезаемо по-активен в средната третина на игрището, отколкото в третината около вратата си. Когато Юнайтед притежава топката, бранителят оперира по-скоро като халф, а същевременно трябва да е готов веднага да поеме функциите си в защита, ако топката бъде изгубена.
Оле Гунар Солскяер и Ралф Рангник държат тимът да изнася топката постепенно от защитата и капитанът има основен принос в този аспект.
Хари е способен на разнообразен тип пасове, като често пуска извеждащи подавания от дълбока позиция, намира халфовете между линиите и "пробива" първата линия на противниковата преса.
Той определено притежава забележителна креативност за централен защитник и е сред специалистите във Висшата лига по един много важен показател: печелене на терен и придвижване на топката в предни позиции.
Прогресивността на пасовете му го прави един от най-полезните играчи на Юнайтед в система, която разчита твърде много на индивидуалните качества на състезателите.
Профилът на Магуайър обаче кара "червените дяволи" да разчитат твърде много на него - и тъй като той развива атаките предимно по левия фланг, това е и флангът, от който Юнайтед създава доста повече шансове.
Тази асиметричност и едностранчивост на тима също не е новина и основно е причинена от факта, че по-умелите подавачи са изцяло разположени отляво.
Разбира се, така Юнайтед е предвидим - но без Магуайър изнасянето на топката и прогресът на атаките стават доста по-трудни.
Оказва се, че бранителят е принуден да съчетава твърде много функции и да поема твърде много отговорности при една цялостно проблемна структура.
В по-добре изградена система с по-качествена отборна игра в дефанзивен план, най-вероятно и самият Хари Магуайър ще изглежда по-различно. Подобно на доста други играчи, сега той е жертва на неумелото управление на клуба и несполучливото структуриране на състава.
Ролята му изважда на преден план неговите слабости и при многото минути, които той играе, неизбежно се стига до пропукване и до грешките, заради които го сочат с пръст.
Не че трябва да се отричат и спадовете в индивидуалната му форма. Но колкото по-успешно Юнайтед контролира мачовете като отбор, толкова по-рядко ще трябва Магуайър да се хвърля в рискови дуели, вместо да диктува играта с пасовете си и да си охранява зоната.
Примерът с капитана на Манчестър Юнайтед води със себе си и по-общия въпрос как оценяваме отделните футболисти: доколкото системата около тях променя представата, която си създаваме за техните качества?
Магуайър е добър защитник с функции отвъд типичните за поста му. И би могъл да бъде даже много добър, стига целият тим около него да дръпне нагоре.
