Коледно чудо - това бяха реакциите из студия и социални мрежи. Арсенал победил Челси на Боксинг дей и това бе масово определено като коледно чудо. Пореден сигнал, че в клуба от Северен Лондон нещата толкова са се объркали и стандартите - толкова паднали, че една победа в дерби се счита за подарък свише, дошъл с шейната на добрия старец и неговите елени.
Ден преди "чудото", Микел Артета призна, че това е решаваща част от сезона, за да се избегне замесването в битката за оцеляване. Арсенал - в битката за оцеляване?! Какво да си говорим повече по темата за паднали стандарти...
Да започнем с плюсовете. На терена на Боксинг дей се видяха доста положителни неща в червено и бяло, а представянето на хора като Емил Смит Роу (20 години), Букайо Сака и Габриел Мартинели (по 19) бе направо впечатляващо. Гледката на Смит Роу, който играеше втория си мач като титуляр изобщо във Висшата лига, да пресира опитни "кучета" като Канте и Ковачич, а после да се освобождава бързо от топката, не може да не е стоплило всяко арсеналско сърце. Коледа е, време за позитивни емоции. Но дотук с тях.
Всеки, който обича Арсенал, трябва да се подготви за дълъг сезон, пълен с контрастни преживявания на това от Боксинг дей.
Не, естествено, че грандът няма да изпадне. Немислимо е. Но пропадането е по-тежка присъда от отпадането. И освен това е далеч по-дълъг и болезнен процес.
А Арсенал трябва да спре именно това - пропадането. Защото проблемите са високи, сериозни и натрупвани с години.
Вероятно не всеки ще се съгласи, а и живеем в свят на експерти по всичко, както и нетърпеливи присмехулници, които вече са произнесли кратката присъда "Артета вън!". Но не той е проблемът на Арсенал, а дори може да се окаже едно от малкото възможни решения.
Артета очевидно е дал на клуба нещо, което той отчаяно търсеше в последните години на Венгер и при Емери (особено). Идея, последователност, дисциплина и работна етика. Има мотивация, има амбиция.
Какво няма ли? Ами... почти нищо друго, необходимо за отбор, който се нарича гранд Няма качество в отделните линии.
Ако сега се прави идеален отбор на Висшата лига, колко играчи от Арсенал ще влязат в него? Защитници - несериозно. Вратарят Лено е класа, но с тази неорганизирана, често невярваща в себе си и допускаща твърде много елементарни грешки, и нивото на германеца пада. Въпреки това Артета успя на моменти и дори в периоди от своята една година в Арсенал, да накара отбора да играе компактно, да е здрав в отбрана, нареден и дисциплиниран. И това - с тези играчи. Видя се по пътя към Купата на ФА, видя се и на Боксинг дей. Но не е достатъчно. Това го могат и отбори като Уулвс, Евертън, Вила... Арсенал е друга бира и трябва да има други стандарти.
В халфовата линия има много момчета, които тичат, има ясна визия какво да се играе, но не и изпълнение на терена. Джака опитва усърдно, но обикновено ефектът е обратен (с някои изключения), тъй като не е въпросът само в това да тичаш и да влизаш здраво в краката на съперниците.
В атака... След новия договор, Обамеянг тотално "се пусна от хорото". Необяснимо защо е така, но е факт. И неслучайно остана на пейката в събота, което все по-често ще му се случва, докато не си върне глада за голове и отборна игра.
И стигаме до проблемът, който обединява всички по-малки в този клуб от поне 7-8 години. Арсенал няма лидери.
Няма фигури, които да те накарат да спреш погледа си, когато вървят съставите преди мач от Висшата лига по онзи особено атрактивен начин, по който ги представят този сезон. Появяват се едни играчи в еднакъв екип - червен с бяла ивица на ръкава, но нито един не кара съперникът да затаи дъх или да си каже - "ето го главният човек".
Артета опитва да реши това, като налага метод, който от близо две десетилетия работа за Жозе, Пеп и Клоп - отборът става звездата. Колективът и системата работят, а това естествено ражда лидери. И освен това - в работещ механизъм по-лесно се заменят липсващи отделни части.
Тук идва един тънък момент, който може да се окаже решаващ - ролята на техническия директор Еду, който от 2 години е в клуба, но не е много ясно какво е свършил дотук. Не се знае и за какво точно е отговорен - позитивно или не. А именно тази позиция и човекът, който я изпълва, трябва да са опората под краката на един амбициозен и можещ млад мениджър в тежка ситуация, опитващ да преобрази клуба.
Например - като се намеси на трансферния пазар след няколко дни и удари рамо на Микел с точните хора, от които той има нужда. Еду на терена бе надежден като японска техника, сега се чака да окаже подобен ефект и в костюма, от кабинета си.
Смело е да се правят прогнози във футбола, но Артета може да е успешен в този клуб.
Трябват му поне 3 години, като след първия му пълен сезон - който би бил този в неговия край - могат за първи път да се правят наистина сериозни и аналитични оценки за работата му.
Не сега. Не, когато Арсенал е 14-и, опитва да свикне с нови изисквания на мениджъра си, смята победата над Челси за коледно чудо и дори споменава дума като "изпадане".
