Селекционерът на Португалия Роберто Мартинес си спечели много почитатели с начина, по който интегрира Кристиано Роналдо обратно в състава на тима след неуспешното му представяне на Мондиал 2022.
Но както и мнозина други треньори преди това, Мартинес изпусна от своята опека капризната си звезда.
Сега егоцентричният Роналдо отново е извън контрол и повече вреди, отколкото помага на Португалия и на шансовете за втора европейска титла.
"Мореплавателите" имат предостатъчно потенциал и без него, но техните мачове все още се превръщат в индивидуално шоу на 39-годишния нападател, който е готов да изпадне в истерия всеки път, когато нещата не се развият според желанията му.
В груповата фаза на Европейското първенство имаше някакви изгледи, че отборът може да функционира добре и в присъствието на Кристиано.
В началото той поне не правеше грозни сцени, подкрепяше съотборниците си и великодушно асистира на Бруно Фернандеш за 3:0 над Турция, вместо да пробва сам да вкара от чиста позиция.
В третия мач от групата срещу Грузия обаче, когато португалците вече имаха осигурено първо място и класиране напред, Роналдо се нацупи при смяната си и стана ясно, че проблемите с него тепърва започват.
Беше някак тъжно да се наблюдава ветеранът в осминафинала срещу Словения и да се преглътнат опитите му да реши мача абсолютно сам.
Той стреляше от всевъзможни ъгли и изпълняваше всеки пряк свободен удар, макар че успеваемостта му от фалове не е добра и поне няколко негови съотборници са по-добри в този аспект от играта.
Широко коментираният му пропуск от дузпа и последвалите срив, сълзи и утешения от околните поддържаха вниманието единствено върху него - и върху настойчивите му опити най-сетне да се разпише на Евро 2024.
Това беше шоуто на Роналдо и всички останали можеха да играят само поддържаща роля в него.
Капитанът покажа кураж, когато при финалните удари от бялата точка отново се нагърби с изпълнението и във втория случай не сгреши. Но беше показателно, че накрая беше засенчен от друг герой - защото не Роналдо, а вратарят Диого Коща класира Португалия напред.
Проблемът е, че днес на пътя на Португалия стои много по-сериозен съперник в лицето на Франция.
И масово се чуват призиви Роналдо да бъде изваден от титулярния състав - за да могат португалците да функционират повече като отбор и за да бъде включен на негово място нападател, който ще тича повече и ще участва по-активно в различните фази на играта.
Но няма никакви изгледи селекционерът Мартинес да се осмели на такъв ход. Той изглежда поредният треньор, затънал в преклонението си към звездата и решен до последно да удовлетворява желанията на Кристиано, за да пази крехкия мир в съблекалнята.
Величието на големия голмайстор не подлежи на съмнение, но миналото не играе на терена, а в настоящето Роналдо предлага твърде малко, за да оправдае присъствието си в този отбор.
Предшественикът на Мартинес Фернандо Сантош усети гнева на звездата, когато го извади от състава на Световното първенство в Катар - но така поне даде платформа на своя наследник да продължи промяната и да изгради независима от Роналдо Португалия.
Роберто Мартинес обаче не се възползва.
Днес предстои един от най-важните мачове в кариерата на треньора, защото за втори път след периода му в Белгия, той разполага със златно поколение от невероятно талантливи футболисти в пикова кондиция.
Сегашната Португалия е може би най-силната в историята на този национален тим, дори когато я сравним с отбора от времената на Луиш Фиго и Руи Коща.
"Мореплавателите" ще срещнат не по-малко талантлив отбор в лицето на Франция, но пък французите изобщо не могат да покажат реалните си възможности дотук на шампионата.
Роберто Мартинес има шанса да направи нещо голямо в Германия, но се оказва зависим от фигурата на Кристиано Роналдо, от егото, капризите и претенциите на звездата.
CR7 все още е способен да прави специални неща на игрището, но това важи и за съотборниците му, които заслужават да получат възможност да заблестят.
За да оползотвори потенциала си, Португалия трябва да престане да бъде просто шоуто на Роналдо и компания.
И трябва да си намери треньор, който ще вкара тима в нова ера - без да се чувства длъжен да угажда на един конкретен играч.