Шок и ужас изживя българският футбол през последните 10 дни. Започна се с неглижираното от БФС комедийно представяне срещу Северна Македония. Продължи с фиаското срещу Грузия. Видяхме, че земята няма дъно край Скалата на Гибралтар. И накрая цяла България трепери за живота на Тодор Неделев.
Нещастието се превърна в щастие за... Борислав Михайлов. Ясно е, че някога големият вратар няма да подаде оставка. Няма да го направят и славните му колеги Йордан Лечков и Емил Костадинов. Толкова много са ги плюли, че те вече си мислят, че дъжд ги вали. Със сигурност бяха заредили здраво хладилниците за последния тежък летен ден - неделя. Но какво толкова - едва ли ще паднем по-тежко от Грузия за втори път.
Изведнъж обаче слънцето изгря и в двора на бившите четвърти в света. Нещастието с пътно-транспортния инцидент и счупеният череп на Неделев е като неделна шестица от тотото за властимащите в българския футбол.
Настроението в националния отбор е толкова минорно, че днес едва ли някой ще се сърди на Гонзовата чета при ново поражение.
Оправданието е перфектно - играчите са в шок и не им е до футбол. Със сигурност е точно така. Снимките от катастрофата бяха меко казано ужасяващи и е чудо, че не се стигна до нещо още по-страшно. В подобни случаи най-разумното е отлагане на мача. УЕФА го предложи, Грузия - също. Замисляте ли се защо именно потърпевшата България отказа? Отговорът е прост - как може Боби и ко да изпуснат тази толкова висока топка! Та за първи път никой няма право да се сърди на отбора и всякакъв резултат ще дойде като приемлив предвид обстоятелствата. Просто няма такъв късмет! Ако се търсеше нова дата, шансът за втора катастрофа на пътя е минимален. И тогава анализите ще са изцяло за играта, резултата, треньора, ръководството.
Да не забравяме и още един повод за наздравица между триото Боби - Емо - Лече. Най-големият им душманин в последните месеци се наричаше Радостин Василев.
Нееднократно бившият вече спортен министър искаше да свали властта във футбола и може би имаше шанс да го постигне - рано или късно. "Няма как да ми кажа, че ми е симпатичен", коментира Лечков наскоро. Решението на шефа Слави Трифонов за оттегляне от правителствената коалиция изглежда като почерпка с прескъпо уиски за героите от БФС.
Четейки всичко това, мразените до неузнаваемост от феновете легенди на българския футбол сигурно пак ще мислят, че ги вали лек дъжд. Че някоя писарушка решила да се упражнява на журналистика върху техните имена.
Уважаеми г-да ръководители на българския футбол, въобще не е така! Няма фен, който да не иска да се усмихне поне с някоя скромна победа в Лигата на нациите или дори контрола.
Въобще не можем и да мечтаем за времената, когато вие бяхте на терена. Но вие, господа, сте главните виновници за окаяното състояние на футбола ни. Сега идват любимите ви месеци, нали? Ще отидете на скъпа почивка и вероятно дори няма да гледате представянето на отборите ни в Европа. За Лудогорец не е ясно. Там никой няма да се занимава с вас, а евентуалните провали ще се стоварят върху главите на Станимир Стоилов и Саша Илич. При Ботев и Лудогорец коментарите и анализите традиционно са значително по-малки и не толкова глобално значими.
Много е лесно отстрани да казвате, че нямате вина как водещите български отбори не използват... българи.
И им помагате с охота, когато поискат увеличаване на квотата за чужденци извън Европейския съюз. После ни обяснявайте, че нямате лична облага от клубни ръководители. Хитри сте, и то много.
Та да се върнем в Тбилиси. Там вероятно Георги Иванов ще води за втори и последен път националния отбор. След 1:1 с Гибралтар няма какво да очакваме. По-важен е вашият ход - кого ще изберете за този толкова важен пост в държавата?
Най-добрият вариант е класен чужденец с опит, който да дойде и да ви покаже как се прави.
Няма да го направите със сигурност. Не сте го и правили. Дори успяхте завинаги да спрете кариерата на плейбоя Лотар Матеус. Дори и той покрай мадамите ви обясняваше как го правят в Германия и може би неслучайно е последният селекционер на България, спечелил мач в дебюта си. Помните ли кого бихме? Доста отдавна беше. Спечелихме с 1:0 срещу Уелс - отбор, от когото преди 12-13 години бяхме по-силни. А сега "драконите" се гордеят като полуфиналист на европейско първенство и финалист на Мондиал 2022. Колкото е далече София от Кардиф, толкова сме далечна футболната класа между България и Уелс.
На вас, (не)уважаеми четвърти в света, ви трябва послушник.
Ясен Петров беше отличен. Хвалеше ви, подмазваше ви се, агитираше за вас. Но дори гордостта на българския Джони Деп имаше граници. А вашата наглост няма. Затова и едва ли ще изберете Димитър Димитров-Херо. Той също не би ви слушал безпрекословно, както ви се иска. Защото върху него ще хвърлите всичко, когато Гибралтар гостува в София през есента, а тогава може и да не изпуска толкова много. Освен това не забравяйте, че при Херо последния си мач за България изигра Христо Стоичков - човек, който не иска да ви чуе и види.
Шефовете на българския футбол обърнахте постовете си в туристическа агенция.
Горди сте колко хубави самолети и хотели подсигурявате. Вашата работа е една единствена - да сте всеки ден при премиера, спортния министър, да изисквате от държавата да оправи материалната база. Срамно е всички около нас да имат модерни стадиони, а в центъра на София по тях да никнат гъби. Арените не са на олигарси, колкото и да ви се иска. Единственото място, където държавата помогна за реконструкция на стадиона до край е Разград. Защо ли? Риторичен е въпросът. Както и въпросът на колко стадиони е присъствал Борислав Михайлов в последните 10 години.
Господа управляващи, честит ви щастлив уикенд!
Дори може да не гледате мача с Грузия. Нали г-н Лечков често казва, че въобще не гледа двубои. Пропуснете и този, почерпете се! Колкото и малко вероятно да е, ние ще стискаме палци за България поне за добър мач. Ще се надяваме Тошко Неделев да се възстанови по-бързо. И че вас скоро няма да ви има начело на футбола ни. Последното е най-малко вероятно.
