За по-малко от година Левски и ЦСКА извървяха коренно различен път, който този сезон ще завърши с финала за Купата на България.
"Сините" стартираха с 4 поражения от 5 мача под ръководството на Живко Миланов и приказките за участие в битката за оцеляване изглеждаха съвсем логично на дневен ред. Горчилката от измамата с Джоузеф Диксън привнасяше още тъга, а светлина в тунела не се виждаше. Даже насрещно движещият се влак го нямаше.
Пристигна Станимир Стоилов и искрицата надежда ставаше все по-голяма, докато се разгоря с пълна сила с достигането до финала за Купата. Нещо повече - феновете изкупиха двата сектора за сблъсъка с ЦСКА за 15 минути и са в предстартова треска за края на агонията, започнала през 2009-а година.
На другия полюс бяха на "Армията", след като едно знаково име на треньорската скамейка замени друго.
Дългоочакваното завръщане на Стойчо Младенов в Борисовата градина бе факт, а триумфът срещу Виктория (Пилзен) и класирането в групите на Лигата на конференциите събудиха мечтите за детронация на Лудогорец. Краят на кампанията и победата над шампионите бе още една стъпка в тази посока.
И там свърши хубавото.
ЦСКА е неузнаваем през пролетта, а напускането на Младенов със сигурност не увеличи броя на феновете му в сектор "Г". В последните години по един или друг начин ЦСКА похарчи двете си най-обичани личности на треньорската скамейка. Любослав Пенев донесе една Купа на България през миналия сезон, но всеки негов престой на "Армията" събуждаше и недоверие у чувствителната червена публика.
Младенов пък никога не се е ползвал с безусловна подкрепа от феновете след първия си треньорски период в ЦСКА. За него винаги е имало "за" и "против" сред самите привърженици и заслугата за това е лично негова.
След финала срещу Левски независимо от неговия резултат равносметката в червено ще покаже едно - ЦСКА няма човек, когото да чака като спасителя. И това е страшно.
ЦСКА има нужда от своя Мъри точно сега. И няма да открием топлата вода, ако кажем, че дори Алън Пардю да изведе "армейците" до трофея в неделя, той няма как да влезе в тази роля. Макар и изискан британски джентълмен, той не носи червеното ДНК. И никога няма да го носи.
Егото и вечните интереси на "Армията" изстреляха крилатата фраза на Георги Василев за съскащите змии в Борисовата градина още в края на миналия век. И тя се потвърждава всеки път. Ясно го показа и смяната на караула между Любослав Пенев и Стойчо Младенов и размяната на реплики между двамата през медиите. Безусловен авторитет на "Армията" какъвто е Стоилов на "Герена" липсва.
В ЦСКА всеки има някаква кирлива ризка и тя се вади при първа възможност. Но най-трагичното в случая е, че най-активни в мероприятието са свои.
Същевременно ръководството държи треньорите далеч от селекцията, независимо дали се казват Стойчо Младенов или Милош Крушчич. Безспорните удари като Каранга, Соу или Кайседо се превръщат в капка в морето при наличието на толкова трансферни разочарования.
ЦСКА греши в селекционния избор и това дава отражение и в резултатите. Титлата е мираж най-късно в края на април, а Купата е една малка утеха. И всичко това няма как да накара феновете на "червените" да пълнят стадиона.
На тях просто им омръзна да им се прожектира един и същи филм. И Ганчев трябва да измисли нещо нестандартно. Out of the box, както казват англичаните. Нещо, което да изненада дори самия него.
Другия репертоар се знае - след Пардю ще бъде сърбин или македонец, препоръчан от Люпко Петрович, може шанс да получи и Ивайло Петев. Но резултатът вероятно ще бъде един и същ, може и по-лош, защото през годините на управление на Ганчев Левски бе тотално извън играта. Сега по всичко личи, че промяната идва. И дори второто място може да се окаже доста трудна задача през следващия сезон.
Колкото и апокрифно да звучи сега. Досегашният модел не работи и има нужда от коренна промяна.
Но както казал един необременен с труд човек "Търся работа, но дано да не намеря".
