И през тази година рубриката на Webcafe и Shell „Бензин в кръвта" продължава да ви представя интересни хора, за които пътят е начин на живот. Тук ще прочетете и пътеписи, описващи пленителни места от страната, които можем да посетим само с едно-две зареждания на колата. Днес се отправяме на виртуално пътешествие по родопските пътища, изпълнени със стотици завои.
Когато пишеш за Родопите, е лесно да изпаднеш в популярни клишета и да разкажеш нещо, за което много пъти е разказвано. Затова тръгваме по места, които едва отскоро привличат туристи и са много далеч от наплива на курортите и масовия вкус.
В последните години туризмът тук се развива и извън популярните места като Пампорово, но остават още много слабо познати кътчета. Един такъв район е поречието на Горна Арда – южната част на област Смолян, до гръцката граница. Районът се намира на около 900-1100 метра надморска височина. Това прави климата много приятен, със снежна зима и прохладно лято, без резки температурни рекорди.
Пътят ни към Горна Арда преминава през областния град, където спираме за кратко, колкото да се климатизираме по родопски. Някогашният център на планината днес е доста притихнал, със силно намаляващо население, но тук и в доста села ентусиасти запазват културния дух и традиции.
В града продължава да работи Планетариумът, в който се прожектират програми за звездното небе.
Има за деца, има научни, за любители, посветени на съзвездията и на различните космически явления. Планетариумът работи всеки ден от понеделник до събота, от пролетта до есента е отворен и в неделя сутрин.
След областния град навлизаме в земите, на които рядко ще срещнете чужди гости. Първото село по пътя е Чокманово, след него пътят се извива и спуска към Смилян.
Вкусното царство на Смилян
(Смилян - 15 км. югоизточно от Смолян)
Смилян е от дестинациите, които си заслужава да се посетят за кулинарен туризъм. Най-хубавото е, че в района има десетки маршрути и пътеки, по които да се изразходва енергия. По поречието на Арда отглеждат специфичния смилянски фасул, от който тук правят най-различни ястия, а през есента се организира празник на фасула.
Смилян е най-голямото село в област Смолян и има няколко места за настаняване, в които предлагат и традиционна родопска кухня. Както казахме, тук няма масов туризъм, затова всичко е наистина автентично, домакините са сърдечни, а храната е много вкусна.
За родопската кухня са характерни доста плътните, дори тежки за някои вкусове ястия – яде се много месо, баници с насищаща плънка, наречени клинове, непретенциозни и силно нахранващи ястия. Някога основният поминък е бил отглеждането на овце, от което е останало използването на много млечни продукти в местната кухня. Днес са останали малко животни и малко производители на автентични продукти. В Смилян може да ги опитате в "Млечен дом Милкана", където има къща за гости, а може да си поръчате и само дегустация.
В ресторант "Смолена" целогодишно може да хапнете пълно фасулено меню, включително фасул, сготвен в тиква. В механа "Аида" го предлагат с манатарки, в комплекс "Гераница" са майстори на родопското чеверме. Съвсем домашна кухня и посрещане ще намерите в къща за гости "Роси", където правят клин, пататник и ще ви събудят с мекици.
В читалището на селото има Туристически информационен център, от който може да разпитате за пътеките и забележителностите. През 2004 г. в Смилян направили анкета сред местните жители кое приемат за символ на селото. Мнозинството се обединило около три неща - фасулът, везаните терлици и Часовниковата кула.
Кулата е строена през XVIII век, а през 1929 г. тогавашният министър-председател Андрей Ляпчев подарява часовников механизъм. И досега часовникът в центъра на селото отмерва точно времето.
Родопските везани терлици са цяло изкуство, запазено от векове. Те са вълнени, с видимо османско влияние – бродирани с цветни конци и мъниста. Има ги изложени в читалището и може да си купите.
От Часовниковата кула в центъра тръгва панорамна пътека за разходка, а може да поемете и по някой по-екстремен маршрут. Подобно на много родопски села, и в Смилян е достатъчно само да минете последните къщи в горния край, за да се озовете насред планината с вълшебни гледки.
По пътеките се стига и до някоя от многото пещери из района. Най-известните са "Ухловица", "Голубовица", "Надарска", "Бориковска", маршрут "Гарга дере". "Ухловица" е благоустроена и отворена целогодишно, не се изисква специална екипировка. "Голубовица" е част от маршрут "Гарга дере", ясно обозначен с маркировка. Началото му е по пътя между селата Кошница и Могилица, по него има железен път "Виа Ферата" и алпийски тролей. "Голубовица" е система от свързани пещери, някои от тях са недостъпни през сезоните с висока вода. Влизането е със специална екипировка.
С голямата лъжица из Могилица
(От Смилян до Могилица разстоянието е 8 км.)
След Смилян е време да тръгнем към Могилица, където най-голямата забележителност е "Агушевия конак", а най-фотогеничното място – гигантската лъжица в центъра. Могилица някога е пресичана от древния римски път, свързващ Тракия и Беломорието, използван хилядолетия, но днес забравен. "Агушевия конак" в центъра на селото е интересен и с архитектурата, и с историята си. Построен в началото на XIX век, това е най-големият къснофеодален замък на Балканите, строен от едрия скотовъдец Агуш бей. В конаците има няколко вътрешни двора, помещения за семейството и прислуга, както и хан за пътници. Интересното е, че преди повече от 200 години към почти всяка стая на хана има място за къпане и тоалетна. За сравнение – чак до 30-те и 40-те години много от хотелите в Европа са били с по една баня на етажа. Конаците са били национализирани и превърнати в музей, днес те са върнати на наследниците на Агуш бей.
От съвсем скоро има положителна промяна – старият комплекс отново е музей, отворен свободно за посетители. Има нов уредник, започнало е и попълване с експонати.
В стаите не са останали почти никакво мебели, но има родопски халища и традиционен текстил, както и автентични съдове за кафе, чай и храна. Някогашната богата колекция от движими експонати е пренесена към музейната сбирка в Смолян. В идеално състояние са резбованите тавани, долапите и вградените шкафове на повече от 200 години.
Тук е сниман филмът "Време разделно" и ако се огледате, ще познаете миндерите, на които Гюлфие (Стефка Берова) яде сладки и подслушва клюките в конака.
Като минете през Могилица има неписано правилно да се снимате с голямата дървена лъжица и бъклицата. Те са направени от дърво и символизират местните майстори и занаятчии. Макар да са силно намалели, все още има хора, които пазят техните традиции. Всяка година в последната седмица на юни в селото се провежда събор, на който идват родопски занаятчии.
От Могилица тръгват няколко туристически маршрута, един от които стига до изворите на р. Арда. Носете си задължително личните карти, защото пътеките наближават гръцката граница и често преминават патрулиращи полицаи.
Киселчово, където кипи от събития
Ако сте любители на планинското ходене и катерене, до с. Киселчово, третата ни спирка, може да се стигне пеш. Ние предпочетохме да сме с кола. Отбивката се намира по пътя между Смилян и Могилица, а това, което е път, всъщност е офроуд трасе. Минава се задължително с кола, която става за каране по черни пътища. Място за спиране има в центъра на селото, по-скоро махала, Киселчово. Домакинята ни Мона Чобан се пренесла преди няколко години от Париж към Родопите. Отначало само за малко, после за все по-често. Купила и ремонтирала няколко стари къщи и плевни, днес те са прекрасно място за активно почиване.
При Мона не е точно хотел - от пролет до есен почти всяка седмица има различни ателиета за споделяне, творчество и обучение.
Киселчово се състои от няколко къщи, накацали по възвишенията, със стръмни улички и полегати дворчета. Има само няколко постоянни жители, магазин няма, мобилните телефони почти нямат покритие, както и интернетът. У Мона телевизор липсва, но има огромна тераса. Наблизо са Киселчовските водопади, както и множество местности и пътеки, почти напълно непознати за туристите. На повечето места маркировката е неясна или въобще няма такава, така че ще трябва да разчитате на усета си и на познанията на местните хора. Всички в селото са ваши домакини, които най-вероятно ще доставят и храната, която се яде тук. Като казваме селска и натурална – тук е 100%.
Родопите в голямата си част остават недокоснати от масовия вкус, готви се така, както преди век, и животът не се е променил коренно. Тук животът никога не е бил лесен и за да оцеляваш, е трябвало всички да са сплотени.
Използвани са снимки и информация от ruralbalkans.com
