Ако не беше грозната намеса на съдбата и зловещата катастрофа, днес великият Георги Аспарухов-Гунди щеше да навърши 75 години.
Икона, идол, легенда - не само за левскарите, но и за всички, които истински обичат футбола.
Трикратен шампион на България с Левски, три пъти вдига Купата на страната със "сините" и веднъж с Ботев (Пловдив). Участва на три Световни първенства и е избран за Футболист №1 на България за 1965 г.
Но постиженията и титлите му бледнеят на фона на съвършената му виртуозност като футболист и добродетелите му като човек.
Така пленявал с излъчването си, разказват по-старите, че сякаш времето спирало, когато е наоколо. И затова го обичали и уважавали. Не само народът, но и съперниците...
"Играч от ранга на Аспарухов не се ражда често. Помня добре мача с България на "Уембли". Алф Рамзи беше проучил българите добре и тогава ни каза,че ще играят доста защитно, но единственият човек, който може да ни тревожи, защото е изключителен, е Аспарухов.
При посещенията ми в България ме впечатли, че хората, които срещах, където и да е било, винаги говореха за Аспарухов с голяма любов, всички го изтъкваха като чудесен пример за младите играчи. Аспарухов беше един от онези родени майстори, които никога не са се нуждаели от учители", са думите на сър Боби Чарлтън за Гунди.
"Всеки ще познае майстора от пръв поглед. А само какъв майстор беше Георги Аспарухов. Той се открояваше със своята ярка индивидуалност дори над всички звезди. Неслучайно, когато го поканих на моя бенефис, аз най-напред се сетих за него и имах страстно желание той да присъства на всяка цена. Аспарухов може да украси всеки мач", пък казва вратарят на вратарите Лев Яшин.
Какво можем да кажем повече ние?
Няма ода, която да разчувства по-силно и илюстрира по-ярко какво е представлявал Аспарухов, от благоговението и признанието, които получава почти 37 години след смъртта си.
Но каква ти смърт? Всички се плашим от нея и я мислим за всесилна. Е, не е! Смъртта бе победена!
Гунди е безсмъртен в сърцата на тези, които знаят как се обича. И знаят как се предава искрата, от която след години лумва огънят на пламенната любов. От баща на син, от баща на син... Чак до вечността!
