България отново не се даде на Италия у дома - 2:2 в страхотен мач под дъжда на София.
Нашите надминаха очакванията, изпуснаха победата 6 минути преди края, но ... реално можехме и да загубим след канонадата пред вратата ни в последните минути.
Смесени чувства. Фактът остава обаче - шесто гостуване на четирикратния световен шампион у нас, шести неуспех. Ремитата са 4, победите на българите - 2. Последната им визита в София пак завърши 2:2 през 2012-а.
Мачът започна с две важни новини в българския лагер - на вратата бе Николай Михайлов, а не Футболист №1 на 2014-а Владо Стоянов.
Притесненията около сина на президента на БФС се оказаха основателни, след като той се размина трагикомично с центриране още в 4-ата минута и топката удари Йордан Минев, който си отбеляза автогол - 0:1.
Втората новина бе с капитанската лента, която вече не е на ръката на Ивелин Попов, а за Светослав Дяков. И Попов, сякаш освободен от напрежение, игра страхотно през първото полувреме.
Българите отвърнаха с две вихрени атаки и прекрасни голове на Ивелин, както и на изненадата на върха на атаката Илиан Мицански.
2:1 и шок за самоуверените гости.
Но Италия тръгна напред, ние отвръщахме с контри, Попов удари греда от пряк свободен удар. Първото полувреме бе радост за окото, а при изявите на националите в последните години - направо основание за гордост.
След почивката италианците натиснаха и в последните минути направо ни смачкаха физически в наказателното ни поле.
До 70-ата минута селекционерът Ивайло Петев спечели надиграването с невиждана от родния тим преса в полето на съперника, себераздаване, дисциплина... Но в последните 20 минути силите не стигнаха.
Бразилецът Едер изравни с виртуозен гол, а след това... Само Господ знае как се спасихме при три опасни ситуации.
Така вече 45 поредни квалификационни мача Италия е непобедена. Изпуснахме да запишем това историческо постижение.
Донякъде точката е успех и с оглед на класирането в групата, след като Норвегия загуби с 1:5 в Загреб от Хърватия и намалихме аванса на скандинавците на третото място само на 4 т.
Пак е нещо след отчаянието от есента. Малко публика видя добрата игра на нашите и страхотния мач. Но никой, който е гледал двубоя, не бива да съжалява.
Остава надеждата - и занапред да играем така, пък... ако точките дойдат - добре дошли. Позицията ни е такава, че нямаме какво да губим в тази група.
Това може би беше последния мач на националния отбор който гледам. Гледам редовно родната А група и знам че имаме доста кадърни играчи. Но днес за пореден и надявам се последен път съм свидетел на смешна селекция. От 14 играча които играха на терена днес за 11 съм съгласен че играят в националния и не смятам че мога да кажа нещо срещу тях. Но има 3 играча, който освен че не трябваше да играят, то и повиквателна не би трябвало да получат. 1) Николай Михайлов - резерва в клубния си отбор. При положение че имаш Владо Стоянов и Божидар Митрев, то да сложиш този играч на вратата... нямам думи. 2) Валери Божинов - известно време играеше в Левски и това което ми правише впечатление е че противниковите защитници дори не го пазеха... и пак не можеше да вкара. 3) Симеон Славчев - Според мен е добър, но последната година Славчев има 5 мача за клубните си отбори. Докато националните секелционери викат такива играчи, то не смятам че има смисъл дори да гледам националния отбор. Като фен бих приел и загубите, но докато не оправят сектирането в националния, дори и на победите не бих могъл да се радвам.