Когато в Лудогорец се разделиха с най-успешния треньор в своята история Георги Дерменджиев, неговият заместник вече беше известен на всички.
Нищо че от клуба до последно отричаха, нищо че и самият Димитър Димитров-Херо и неговият мениджър Мирчо Димитров твърдяха, че наставникът въобще не е бил търсен от Разград. Назначението му начело на шампионите е било обмисляно и подготвяно отдавна - може би още от края на миналия сезон, може би и от по-рано.
Е, кой е човекът, желан толкова силно от Лудогорец и с какво Димитър Димитров е спечелил доверието на собственика Кирил Домусчиев?
На първо място, Херо е един от най-добрите български треньори. Свръхамбициозен и емоционален - като такъв се определи самият наставник на първата си пресконференция като старши треньор на Лудогорец.
Димитров обаче е доста противоречива фигура в българския футбол и е бил част от някои от най-скандалните моменти в него. Той започна кариерата си в Нефтохимик и сглоби онзи силен бургаски отбор от края на 90-те, който беше страшилище за грандовете и който записа едно второ и две четвърти места в „А" група, както и две поредни Купи на ПФЛ (1996 и 1997).
После Херо стана треньор на Литекс в годината на изгряването на ловешкия клуб в българския футболен елит. Литекс вече беше поет от боса Гриша Ганчев, решен да покорява „А" група с всякакви възможни средства.
Херо донесе титлата в Ловеч през 1998 г., а впоследствие стана и национален селекционер, като с България постигна запомнящо се равенство 0:0 срещу Англия на "Уембли". В София също не се даде на англичаните и измъкна 1:1 с гол на бранителя Георги Марков-Рендето. България обаче не успя да се класира за Евро 2000.
Години по-късно Херо отново беше назначен в националния отбор за нещо като треньор в сянка зад Христо Стоичков, но след едно срамно нулево равенство с Албания двамата си тръгнаха.
След първото си напускане на националния отбор Димитров пое Левски, за да довърши сезона, започнат от Люпко Петрович, и то по триумфален начин - с титлата и Купата на България за „сините".
Последните му години като старши треньор в България бяха в родния му Бургас начело на Черноморец, където остави добри впечатления и отново показа, че умее да се справя в трудни условия и при намален бюджет.
В няколкото си години извън България той води Ал Насър, Кадисия и Амкар Перм, а в последните два сезона беше начело на Иртиш Павлодар, с който през юли отстрани Дунав Русе в първия квалификационен кръг на Лига Европа.
В Иртиш го уважаваха много, тъй като запази отбора силен в труден период за клуба и даже го класира на трето място, за да си спечели класирането за Лига Европа. Дори го направиха почетен гражданин на Павлодар.
Успехите и качествата на Димитров са безспорни, но скандалите, в които се е забърквал, също са доста и няма как да бъдат забравени. Все пак, скандален беше и българският футбол в края на 90-те и началото на новия век, а треньорът беше емблематична фигура за „А" група в онзи период.
Още оттогава знаем, че съдиите винаги са естествени врагове на бургазлията, с които той воюва по време на всеки мач. По родните терени нервните му изблици внасят живец дори в откровено скучни мачове и по атрактивност на скамейката той се държи на едно ниво с еталони в областта като Велислав Вуцов.
Избухвал е и срещу новия си клуб Лудогорец. В последните дни често се припомня онзи мач от 2012 г., в който като наставник на Черноморец Херо нахлу на терена, за да се разправя със съдията и се наложи полиция да го извежда от „Лудогорец Арена".
В бурните години той изяде шут по задните части от собственика на Левски Томас Лафчис в един особено скандален мач от 1998 г. между „сините" и Литекс - което не му попречи после да стане треньор на Левски и да признае, че винаги е бил левскар.
Впоследствие на „Герена" няколко пъти опитаха да си го върнат, но удариха на камък.
Особено разочароваща беше сагата от края на 2014 г., когато имаше договорка Херо да поеме Левски през зимната пауза, но се отметна в последния момент и по-късно със спортния директор Георги Иванов-Гонзо си размениха грозни нападки.
Димитров неведнъж е говорил и за най-трудния период от живота си - битката с рака, който му беше открит преди няколко години. В един момент треньорът даже разбрал, че лекари му дават само година живот, но успя да се пребори с болестта, както и да продължи да се доказва в професията си.
Станал по-зрял и сдържан с годините, Херо остава човек с много силна воля, който не се притеснява да води борби вътре в клуба и извън него. Затова в началото на престоя му в Лудогорец големият въпрос е дали подходът и характерът му ще се харесат на звездите в съблекалнята на шампионите, свикнали на безрезервната подкрепа от досегашния треньор Дерменджиев.
Съществува риск да се получи повторение на случая с Едуард Ераносян, който така и не успя да спечели на своя страна съблекалнята на „орлите" през краткия си престой начело и бързо-бързо беше прогонен.
Едно е сигурно - с Херо Лудогорец няма да е скучен. Предстоят или големи върхове, или големи провали, като и двете най-вероятно ще са съпроводени с предостатъчно емоции, драми и скандали.
