Жерар, Вие сте само на 23 години, но вече сте спечелили практически всички отличия във футбола. Какво Ви мотивира да продължавате напред?
-Основното е желанието. Изпитвам удоволствие да се занимавам с нещо, което толкова обичам като футбола. Освен това съм заобиколен от великолепни съотборници, може би най-добрите в света. За мен Барселона е моят дом. Смятам, че има още какво да печеля и какво да постигам във футбола. Като пример мога да ви посоча факта, че никога не съм играл на европейско първенство, да не говорим за неговото спечелване.
Какво научихте от престоя си в Манчестър Юнайтед?И какво ви накара да преминете в този отбор само на 17 години?
-За мен това бе страхотен опит, който ми помага от година на година да израствам. Провървя ми, защото успях да съвместя знаниета получени в академията на Барселона Ла Масия с ценностите на английския футбол. Навиците, които бях придобил в родината си ми помогнаха да постигна прогрес в Англия. Под ръководството на сър Алекс Фъргюсън преживях няколко прекрасни години. Но си признавам, че ми бе трудно да свикна с живота в Манчестър. Отидох там, защото това бе възможност да направя крачка напред. Юнайтед е отлична школа, но винаги съм знаел, че един ден ще се върна в Барселона.
Как да си обясним появата в Барселона на толкова таланти?
-Със стила на игра, който е запазена марка на клуба и с приемствеността, които се възпитават в децата от академията от момента на тяхното постъпван. В Барселона има свои цености и особен дух, към които децата привикват от малки. Такива каквито няма в нито един друг клуб в света.
Какви са Вашите първи футболни спомени?
-Помня, че първият, който ми подаде футболната топка бе моят дядо Амадор Бернабеу. Това е един от най-ярките ми спомени от детството. Към тях мога да отнеса и първите турнири, в които участвах като част от младежкия състав на Барселона. Сред съотборниците ми тогава бе Сеск Фабрегас. Като дете харесвах много играта на Фернандо Йеро - за мен той бе отличен футболист и роден лидер.
Всеки ден тренирате рамо до рамо с Шави Ернандес, Андрес Иниеста и Лионел Меси, които са финалисти за „Златната топка" за 2010 г. Според Вас кой ще спечели?
-Бих казал Меси, който за мен е най-добрият футболист в света. Но ако имах такава възможност аз лично бих разделил наградата между тримата. Меси има неизчерпаем талант, но Шави и Иниеста нямат равни в контрола на играта, особено когато топката е в краката им.
Гледайки играта на Барселона мнозина мислят, че бихте могли да се справите по същия начин и със затворени очи. Как се постига такова разбирателство?
-Въпрос преди всичко на работа, дисциплина, настроение. И разбира се не бива да забравяме, че ние играем под ръководството на велик треньор като Хосеп Гуардиола, който не ни позволява да витаем в облаците. За нас няма вчера, отборът е длъжен да продължава да се бори. В действителност няма тайна. Ключовите фактори за успеха ни са в упоритата работа и треньорът ни, който също е възпитаник на Барселона.
Съгласен ли сте с твърдението, че настоящият състав на Барселона е един от най-добрите в историята?
-Сега сме в добро състояние, а зад гърба ни са няколко сезона, в които записахме сериозни постижения. Но не бива да забравяме, че в света е имало и други отбори, които са се представяли на високо ниво. За да ги изпреварим трябва да изминем определен път. След няколко години можем да се обърнем, да погледнем представянето си и тогава да правим такива сравнения.
Какви спомени запазихте от световното първенство?
-Хиляди са. Все още си спомням, че не успях да отбележа срещу Швейцария въпреки че имах възможност за това, а отборът в крайна сметка загуби този мач. Няма да забравя и колко трудно преживяхме двубоя...Както и гола на Андрес във финала!Всичко това е незабравимо!
Ако погледнете в бъдещето мислите, че можете да определите 2010 като най-добрата в кариерата си?Или ви чакат още по-добри години?
-Честно да ви кажа, не знам. Всеки нов сезон имаме нови задачи за решаване и нова мотивация. Предстои ни да постигнем още много. Освен това съм много млад. А и съм от хората, който вярват, че най-доброто предстои.
