Ивайло Петев сигурно не е спал спокойно поне от месец, след като още на 17 ноември (ах, каква култова дата) бе абсолютен фаворит да поеме националите.
Алтернативите не бяха много още в деня след 1:1 у дома с Малта, когато минутите на Любо Пенев като селекционер изтичаха с неизбежност като на враг на Арнолд Шварценегер в американски екшън.
На 17 декември Петев официално пое работата.
Има малко повече от три месеца до мача с Италия, с който ще разбере с какво се захваща. Но дотогава не е зле да се поучи от това, което направиха и не направиха предшествениците му.
Да внимава с началниците
Колкото и трудно да е това, Петев не бива да допуска в работата си Михайлов, Лечков и останалите босове на БФС. Те са доказали, че не им е силата в делата около отбора, той затова има и такива резултати в последното десетилетие.
Лечков е прекият отговорник за националния, но за Петев ще е най-добре да не се чува често с него. Ако може и Михайлов да избягва...
Да се пази от тарторите на отбора
За да има колектив, трябва работа с тях, но... Внимателно. Новите тартори на този тим, особено като го няма контузеният вече трайно Иван Иванов, са от специфична порода. Те хем си мислят, че без тях отборът е загубен, хем на терена не го доказват.
Което не пречи да водят политика на началници в лагера. Най-вече става дума за капитана Ивелин Попов.
Да ходи по мачове
Това е задължително. Любо Пенев не го правеше, Лотар Матеус - също. Несериозно е и Станимир Стоилов преди това да казва, че не ходи да гледа ЦСКА на "Българска армия", за да не го освирквали.
Да се скрие в някоя коментаторска кабина, ако е толкова ранима душа! Това му е работата на един селекционер - да е по стадионите, да гледа отблизо играта и да общува преди и след мачовете с колегите си от клубовете, с потенциалните си избраници и т.н.
Да чете по-малко вестници
Няма смисъл, господин Петев. Градивната критика е малко, най-много да си скъсате нервите с някой убийствен анализ защо не викате Петър за сметка на Иван. Хубаво е човек да знае нагласите и мненията в пресата, но те станаха твърде много и твърде зависими от определени външни фактори.
Да приема оферти за контроли
Необяснимо, България отказа поне 4 качествени контроли за последните 2 години - Русия, САЩ, Гана, Австралия... Това са отбори от ниво Мондиал. Логиката беше, че пътуванията са дълги и играчите ще мърморят.
Това е толкова несериозно, че чак е страхотно логично...
Да не дъвче дъвка по време на химна (и да не е по анцуг)
Ако е възможно...
Да не се притеснява от младите
Любо Пенев показа, че няма притеснения понякога да хвърля и млади бойци в боя. От какво да го е страх? Какво има да губи българският национален отбор, завършил на 4-о, 5-о и 4-о място последните три квалификационни цикъла?
По-зле няма да стане като резултати, може само да намерим някой точен човек за точен пост.
И накрая едно простичко, но необходимо: Успех!
Крайно време е на някой да му провърви на този пост, въпреки че да сме оптимисти е по-скоро наивно, отколкото реалистично.