Това е едно от необяснимите чудеса на света. Как испанският национален отбор преоткрива вярата си във футбола винаги, когато казват: Ето, идва краят на тяхната доминация.
Край ли? Помислете пак.
Първите 30 минути на мача с Уругвай (2:1) на Купата на Конфедерациите бяха толкова впечатляващи, че след мача селекционерът на южноамериканците Оскар Табарес призна: "Трудно е да играеш футбол, когато не пипаш топката. Бяхме изправени на ръба на катастрофа..."
Така си беше. До 10-ата минута владеенето на топката бе 92-8 процента за испанците, ударите 4 на 0, една греда на Фабрегас... Чак в 20-ата и в 32-рата минута Педро и Солдадо вкараха, за да се успокои тази червена фурия.
Дотогава бе леко смущаващо неравностойно.
Някои ще си кажат - какво толкова, първи мач в групата, а и Уругвай не е в невероятна форма. Но не е така. Уругвай е четвърти в света от последния мондиал и една от силите в топ 10 на света в момента при националните отбори. Категорично разполагаща с индивидуалности, които могат да се мерят с повечето тимове от Европа, а защо не и с Бразилия.
Испания просто е в невероятна серия. Това бе победа №50 в официален мач от онзи 7 октомври 2006 г. в Стокхолм, който се счита за раждането на този супер отбор. Тогава испанците паднаха с 0:2 от Швеция и отидоха на четвърто място в своята квалификационна група за Евро 2008.
Заглавията у дома вече се печатаха - Адиос, Евро..., адиос Арагонес.
Загуби от Северна Ирландия и Швеция поред на старта на кампанията, скандал с Раул, изваден от състава от селекционера Луис Арагонес.
В автобуса към летището в Стокхолм, Арагонес чува как в отбора се мърмори за липсата на Раул. Най-активен е Серхио Рамос, вече играч на Реал, съотборник на Раул. До него на седалката е Антонио Пуерта, негов приятел и доскорошен съотборник в Севиля, който е повикан за дебютния си мач с испанския тим. Отнасят го и двамата.
Пуерта не получава повиквателна в следващите 7 мача, а точно когато е в супер форма, в началото на сезон 2007-2008 г., умира след няколко сърдечни удара, които получава на мача с Хетафе. На 22 години си отива един от големите таланти на Испания, а Рамос и останалите се заклеват да спечелят европейското заради него.
След катастрофата в Стокхолм, Испания изигра 58 официални мача до ден днешен.
Статистиката е убийствена - 50 победи, 6 ремита и 2 загуби!
Супер футбол, трофеи, слава и рекорди. Две европейски и една световна титла поред.
Двете поражения са от САЩ с 0:2 на полуфинала на предишните Конфедерации през 2009-а, и от Швейцария с 0:1 в групата на световното в ЮАР (2010). Първото предотврати спечелването на една купа - единствената, която убягва на тази испанска генерация. Второто... даде старт на пътя към световната титла.
Този отбор е безсмъртен и никога няма да видим подобряване на неговото постижение. Онази вечер в Стокхолм нито Арагонес, нито Рамос, нито Пуерта, нито някой здравомислещ испанец е мислил, че започват 7 години, в които да биеш Фурията е като среща с извънземно.
Антонио вече гледа отгоре.
Той не успя да е част от славната генерация, а бе един от тези, които трябваше да е там. Испания обаче не спира, не се колебае и не се променя. Играе убийствен футбол и преоткрива глада си за победи.
Докога?
