Лудогорец изживява трудни моменти. Провалът срещу МОЛ Види бе последван от слабо участие в Лига Европа с малки шансове за излизане от групата. Тимът не е познатият хегемон в българското първенство.
В същото време очакванията за крах са твърде преувеличени. Клубът разполага с най-класните и опитни в България футболисти, фаворит е за титлата. Провал за Лига Европа не би трябвало да означава нещо кой знае какво. През 2015 г. отборът се орезили срещу молдовския Милсами. Но само година по-късно отстрани Цървена звезда, направи равен с Пари Сен Жермен (в група още с Арсенал и Базел в Шампионската лига), после успя да бъде равностоен на Копенхаген в директните елиминации на Лига Европа.
Независимо какво е бъдещето на Лудогорец, едно нещо трябва да бъде ясно казано днес. Следва да бъде дебело подчертано. То е в отговор на огромната омраза, която се лее срещу клуба през цялото време на триумфи, и ескалирала при неблагополучията сега.
Това, което трябва да се каже, е: Лудогорец е футболен феномен, а недостатъците му са закономерни, нищо стряскащо няма в тях.
Тази констатация следва да бъде направена поради две причини. Първо, в името на обективността. Истината трябва да бъде изричана винаги. Второ, заради опасността от подмяна на “добро” и “зло” в публичното общуване. Лудогорец прави прекрасни неща и в повечето случаи следва да бъде за пример, не да бъде хулен.
Но тази обективност звучи като ерес, защото в българската публичност, особено спортната, се вихрят крайни фенски страсти. Хулите се сипят предимно от фенове на ЦСКА и Левски, които са най-многобройни - от там постиженията на Лудогорец са масово омаловажавани.
Защо клубът е феномен няма нужда от разяснения. Седемте титли са ценни не толкова заради факта, че бяха спечели в поредни сезони след влизането в Първа лига, а заради полученото място във вечната ранглиста. Благодарение на тях Лудогорец изравни Славия и стана трети след ЦСКА и Левски по шампионски купи. Изпревари тимове като пловдивските Ботев, Локомотив, столичните "железничари"... – стана по-успешен от тях.
Двете участия в Шампионската лига и престижните европейски мачове го превърнаха в най-добрия наш отбор на международната сцена в последните десетина години.
В Разград се появи китен нов стадион, както и тренировъчна база бижу. Дори нищо да не постигне Лудогорец занапред, успехите и сътвореното остават.
Какво може да се каже като аргумент срещу тези безспорни факти? Нищо кой знае какво. Въпреки това постоянно чуваме подигравки и критики, всяка от които може да бъде елементарно оборена. Нещо повече – всичко, което е характерно за Лудогорец в отрицателен смисъл, сме го виждали при ЦСКА и Левски. Но е било пренебрегвано от съответните фенове.
И така, критиката твърди, а в същото време си затваря очите, че:
- Благодетелят Домусчиев ползвал протекциите на държавата, въртял непочтен бизнес, “организирал” първенството в полза на своя клуб чрез съдии, делегати, “пробиване” на играчи и т.н.; Но е абсолютно вярно, че същото в пълна степен може да бъде казано за Левски при Батков – Сираков (и още по-рано Лафчис), ЦСКА с Илия Павлов, Литекс на Гриша Ганчев, Славия през 1996 г. и т.н. Ако Домусчиев прави такива неща, то е в синхрон със “славната” традиция.
- Лудогорец никога нямало да бъде голям клуб, защото е бизнес проект. А проектите си имат срок на годност; Вярно е, но отчасти. Литекс например бе краткотраен проект. Нямаше да е такъв, ако Гриша Ганчев бе останал в Ловеч. Проекти има и по света, даже раждат имена. Например италианската Парма. Тя си има своите възходи и падения, но след силните години на “проекта” завинаги остана уважаван клуб.
- Като си тръгнел Домусчиев, всичко щяло да пропадне. Футболът в Разград пак ще е “Дива Индия; Лъжа. Стадионът и базата ще останат. Стадионът е с козирка за разлика от “Герена”. Направо е райско кътче в сравнение със срамното състояние на “Армията”.
- Лудогорец ползвал само чужденци. Убивал българския футбол и националния отбор; Съждението е близо до истината. Но ето по-конкретни данни: В последния мач срещу Левски Лудогорец игра с двама българи в стартовия състав, а “сините”... също с двама. През август в двубоя с ЦСКА “Лудогорец” пак бе с двама, а "червените"... с четирима. Както се вижда, разлика с грандовете е “огромна”.
- Лудогорец имал свои медии, журналисти, те сипели лъжи, с които разваляли атмосферата в други отбори; Но същите журналисти ги имат ЦСКА и “Левски”, да не говорим за другите провинциални тимове.
- Лудогорец нямал фенове. Дори на европейските мачове не можел да напълни стадиона; Вярно е, че не може да го напълни. И е напълно нормално за тим от 25-хиляден град, който е прекарал почти цялото си съществуване в трета и втора дивизия. Славните ЦСКА и Левски пълнят Националния стадион с 40 000 зрители, което е 4% от населението на София. На “Лудогорец Арена” отиват 5000, което е една пета от града. Твърди ли някой още, че “орлите” нямат фенове?
- Клубът е без история. Всичко започва от днес; Безспорен факт. Но историята топли само сърца, които не намират радост в настоящето. През настоящето Лудогорец би Лацио и Стяуа, а най-големият международен успех на ЦСКА бе срещу Адмира Вакер, на Левски – срещу ФК Сутиеска.
Само си представете, че ЦСКА или Левски бяха победили днес Лацио, Цървена звезда, Стяуа, Партизан, Айндховен, бяха завършили наравно с Ливърпул и Пари Сен Жермен...
Щяха да се напишат оди, да бъдат извисени голмайстори - герои, да бъде родена нова митология. А Кирил Домусчиев щеше да бъде носен на ръце. Сега митология няма. На Лудогорец от Делиормана не се полага подобна чест. Защо? Да не би защото през последните 7 години да има това, което грандовете нямат?
Какво е бъдещето на Лудогорец няма как да се знае. Може да още дълго да мачка наред. Или пък като Парма да редува проблясъци, като Виляреял да се утвърди като стойност изведнъж (сред челниците в испанския елит, след като десетилетия преди това е в долните ешелони). А може подобно на френския Реймс завинаги да залезее, след като е блестял.
Но каквото и да е, за седем години Лудогорец (Разград) се превърна в един от най-успешните български клубове на всички времена. Това остава в историята. Другото е злоба.
