С обявяването на състава на националния в събота настана истерия. Социалните мрежи прегряха - Николай Михайлов е титуляр?!
Това бе и основният въпрос, който се обсъждаше онлайн, докато на терена българите опитваха да спечелят нещо срещу силния съперник.
Селекционерът Петев обясни: Това бил аргументиран избор на треньора на вратарите Любо Шейтанов.
По същия начин предишния селекционер Пенев обясни защо пусна Михайлов титуляр в Осло през октомври, когато Ники сбърка за първия гол и паднахме с 1:2. "Николай Михайлов е голям вратар", изстреля тогава развълнуваният му баща Борислав на летището след поражението, разярен от критиките в родината.
В събота Ники беше виновен за първия гол на италианците, като пропусна центриране в малкото наказателно поле.
И пак всички се вгледаха в избора той да пази, а не Владислав Стоянов - избран наскоро за Футболист на годината.
В анкета на БНТ, 96 процента от феновете искаха да пази Стоянов, а не Михайлов. Петев обаче пренебрегна общественото мнение.
В правото си е. Но да знае : стражът на турския Мерсин е "Параграф 22" в националния. С него нямаш верен ход.
Историята на Николай тръгва от деня, в която Мъри Стоилов му даде дебют за Левски едва на 16 г. в първия тим. Беше преди 11 години и на "Герена" виждаха потенциала на този вратар, трето поколение.
Дядо му Бисер и баща му Борислав бяха пазили вратата на Левски и националния, а неговите данни, поне на тази възраст, били по-добри - така говореха специалисти по вратарските въпроси.
На 11 май 2006 г. Христо Стоичков изненадващо го пусна като национален вратар срещу Шотландия на турнир в Япония, приятелски мач. Загубихме с 1:5. Казват, че денят се познава от сутринта, но Михайлов със сигурност се е надявал да не е така.
Месеци по-късно се наложи да пази на Левски срещу Вердер в Шампионската лига и за едно полувреме пусна три гола - кой от кой по-конфузни. Единият се въртя сред куриозните моменти на годината от Еurosport.
Смениха го на почивката, а от този ден левскарите видяха в него връзкар, когото пускат на вратата заради името. Иди обяснявай на запалянковците, че се случва. Особено на вратарите, че и когато са на 18 години и без никакъв опит. Нищо, че баща му и дядо му са бранили синия цвят с чест. От този ден бе белязан.
Така му тръгна на Михайлов III.
Отиде в Ливърпул, където за 2 г. не игра, но поне името му вече се чу и направи трансфер в Твенте. Вероятно някой е видял нещо в него, за да го вземе в такива отбори.
В този период бе викан и в националния, въпреки че не е играше в клуба си. В официален мач дебютира като смяна на Димитър Иванков през октомври 2010-а, когато ни отупаха с 1:4 в Кипър - той пусна четвъртия гол.
От тогава е пазил 26 пъти като титуляр на националния за 5 години. Спечелили сме 5 от тези мачове, 10 сме завършил наравно и 11 сме загубили. Допуснал е 26 гола в тези двубои, а всеки път, когато е на вратата, настава дискусия и темата превзема заглавията.
При баща - легенда от САЩ 94 и настоящ бос на футбола ни, при противоречиви изяви, при постоянните "жълти" заглавия и повече новини около личния му живот, отколкото футболния, няма как да е иначе. С тази фамилия и на този пост Николай Михайлов не може да се надява на безметежна кариера и безкритична среда.
През 2011-а го обявиха за Футболист на годината и се разрази нова полемика. Тогава бе избран за най-добър вратар на Холандия и взе купата с Твенте. Вероятно това бе най-силната му година изобщо, но дали бе най-добър сред българските играчи?
Във Верона бе трети избор, а в Мерсин - втори. За 8 години в чужбина има 145 мача и 173 допуснати гола. Запазил е 51 пъти мрежата си суха. Това значи, че играе средно по 15-ина мача на сезон. Не е толкова лошо предвид възрастта му (млад за вратар), но е малко като за поста му - или си №1 или не.
През сезона е пазил едва четири пъти в първенството на турския Мерсин, осми в местното първенство. Да, бе на вратата и в 8 мача за купата през есента, но турнирът се провежда по сложна система, в която основно срещна тимове от втора и трета турска лига.
В същото време Владо Стоянов пази на Лудогорец в Шампионската лига и в първенството, където тимът му е лидер.
След пуснатия лек гол в Азербайджан (2:1 през септември), Любо Пенев смени Стоянов с Михайлов за гостуването на Норвегия. Там ни биха с 2:1, което може да се окаже фатално в края на битката в групата. Михайлов имаше вина за първия гол.
Разбиха от критики и него, и Любо.
Срещу Италия отново сбърка още в третата минута. Не че не спаси в 2-3 други ситуации, но просто грешките на вратаря се виждат най-ясно. Те почти винаги водят до гол.
У нас като ти излезе име, иди обяснявай после, че нямаш сестра... Михайлов може и да е страхотен талант като вратар, но това не се доказва с изявления на баща му или твърдения на Пенев и Петев. Аргументите са на терена.
Информациите за поредната му връзка със звезда от фолка или модел, както и новини като тази, че плаща по 5 хиляди на готвач за ястие, за да живее при него в Мерсин, са интересни. Не жизнеутвърждаващи за масовия потребител, но интересни.
Вероятно и те настройват хората срещу него и начина му на живот, което си е типично българска черта. Той е известен, кара бързи коли, излиза с красиви жени.
Но има и друга страна на монетата. Никой в Реал не би се настроил срещу Роналдо, ако се разбере, че той е преспал с цялата дамска част от екипа на клубната телевизия. Или, че му готви специалист от Шанхай, на когото е наел апартамент за това.
Защото на терена няма спор кой е Роналдо. На игрището все още има спор кой е Николай Михайлов, а натрупванията от миналото не се преодоляват с едно добро спасяване.
Остава привкус на това, че гафовете са повече от спасяванията или поне - от решителните такива.
Така вече четвърти или пети пореден селекционер от Мъри Стоилов насам, може да си изпати от този Параграф 22 с ръкавици.
Когато пази добре, това е приемано за част от работата му. Но често той допуска някой гаф, което пък никога не е само футболен провал, какъвто се случва на всеки вратар - веднага се търси първопричината да е в националния. Ако бием е въпреки него, ако паднем - винаги заради него. И в случая това не го изкарва жертва, забравете. Просто с изявите си той така и не убеждава, че може да му се има доверие.
И така ще е, докато не видим серия добри игри, които да затвърдят впечатлението, че заслужава да пази на националния. За момента не сме убедени дори, че е по-добър от прекия си конкурент за поста.
Всичкият му талант и опит, защото на 26 г. той вече има по 2 години в Англия, Холандия и Италия, няма да имат значение, ако това не е база за сериозно развитие. Трябва му отбор, където пак да заиграе редовно, както в Твенте, и да видим тогава може ли да е константна величина.
Докато това не се случи, Ники Михайлов ще е тема всеки път, когато заеме мястото под рамката на националния. В събота публиката шумолеше и дюдюкаше при всяко центриране към него, очаквайки най-лошото.
Ето това е праг на недоверието, който с изявите си той сам е поставил.
Само от него зависи и да го премахне, както и да ни убеди - и журналисти, и фенове, че недоверието и критиките към него са само предразсъдъци.
