Любо и Гонзо са от една кръвна група

Днес Литекс и Левски ще се изправят за пореден път едни срещу други в мач, който според собственика на "сините" Тодор Батков може на 90%, да реши кой ще стане шампион. Не е ли малко рано? До май има доста време, биха казали някои, но не е така. В родния футбол може да има много неща, но не и време. Който изпусне настоящето, изпуска и бъдещето. Защото докато едните се радват на комфорт и здрава основа за пролетта, другите ще трябва да започват отначало.

Това го знаят добре две фигури, които, макар и да не са на терена, ще съберат погледите на всички. Ще коментират отстрани всяка ситуация, ще се ядосват, че не са на игрището. Да, тогава нещата наистина биха били други, защото те са от хората, които с едно докосване на топката могат да решат всяка среща, и никога няма да намерят мир, докато съдията не свири края на мача. Любо Пенев и Георги Иванов.

Макар и задочен, сблъсъкът между двамата може да засенчи всички останали на стадион "Ловеч". Защото днес именно такива фигури липсват по терените на "А" група. Опитите да бъдат внесени отвън също удрят на камък. Просто такива се раждат веднъж на 100 години. На пръв поглед двамата са различни. Единият беше неизменна част от националния отбор, а другият играеше там второстепенна роля. Пенев се превърна в легенда в Испания, а Гонзо така и не беше оценен достатъчно зад граница. Първият е 100% цесекар, докато другият дойде от Пловдив, за да стане 100% левскар. Но ако изключим фактите, трябва да признаем, че и Любослав Пенев, и Гонзо са една кръвна група.

Нито Любо, нито Георги ще влязат някога в ролята на "дървени" философи, които да дават акъл от телевизора. Нищо че така е най-лесно, а и не ти струва нищо. Двамата са от другата мая. И не им трябва медийна изява, за да втълпяват в главите на хората колко много неща правят.

Напротив. Ако зависи от тях, ще ги чувате все по-рядко. Те предпочитат да бъдат познавани по работата. За разлика от мнозина, знаят какво им е дал футболът и какво могат те да му дадат. А то се определя с една проста думичка - професионализъм. От работата с най-малките до подробности като екипите и тревата.

Защото знаят добре как се работи навън и че у нас все още караме на някаква инерция от миналото. Темпото ни обаче става все по-бавно и ако хора като тях не променят това, то то ще достигне оборотите на тимовете от Андора и Люксембург.

Проблемът на Любо Пенев обаче е, че у дома никой не обича пророците. Нито като президент, нито като треньор на ЦСКА успя да развие докрай идеите си.

Георги Иванов е на другия полюс. Идолът на сектор "Б" получи пълен карт бланш да се изяви и в друго амплоа на "Герена". И засега се справя доста успешно след краткия, но необходим период на адаптация и преболедуване.

За да успееш, трябва да минеш и през това. На "Армията" обаче не го разбраха. И вълната, която помете Любо Пенев, се превърна в цунами за тези, които се пробваха да влязат в ролята на "спасители" след него. За разлика от мнозина Любо и Гонзо не се притесняват и да си сложат главата в торбата. Двамата спокойно рискуват името и имиджа си. Нищо че ще бъдат окаляни и смачкани. Те ще си останат Любо Пенев и Георги Иванов. Затова и статусът им сред феновете е такъв. Запалянковците обичат да ценят мъжкарите. А те са повече от 100% такива.

Нежните и раними души, каквито са доста от сегашните играчи, не успяват да ги разберат. Не могат да зацепят дори защо тези хора, които отдавна не играят, пазят хранителни диети, ходят често на фитнес. Макар и да имат доста трески за дялане относно дисциплината, Любо и Гонзо сигурно са в доста по-добра кондиция от куп случайни футболисти, ритащи в "А" група.

И ако някой не ги разбира, то двамата се справят доста добре помежду си. На терена са врагове и ще бъдат такива, докато защитават различни каузи. Извън него обаче Гонзо и Любо са приятели. Доскоро водеха епични битки единствено на корта, където споделят общата си страст - тениса. Георги Иванов неслучайно твърди, че една от най-големите му победи в аристократичния спор е именно срещу Любо Пенев.

И ако днес в Ловеч зад една от вратите бъде опъната мрежа, те със сигурност биха направили знаменит двубой, който по рейтинг ще бие предаванията и сериалите по останалите телевизии. Защото те няма да се примирят със загубената точка и ще се бият докрай. И биха го правили с дни, докато някой не припадне. Но и тогава няма да се признае за победен. Днес обаче това ще се случи с един от тях.

Такава е съдбата. Но те няма да избягат от нея. И ще я следват докрай. Каквото и да им поднесе. Без сметки и страх.

Новините

Най-четените