Открай време в театралния афиш познавачите търсят с поглед постановките в Театъра на Армията. Носи му се славата с добри актьори, силни и сериозни сценарии. Отвреме навреме има и слаби сезони, но като цяло е доказана класа. Името му е марка за добро изкарване на 2 часа от вечерта. Няма нужда от голямо четене на анотации или обаждания до приятел за информация около пиесата. Факт е, че тук големите призове от театралната гилдия идват веднъж на 2-3 години, но пролетта и лятото бяха добри - спечелиха се 2 от 3 от най-престижните родни награди. Жалко, че диригентът на пролетния афиш си тръгна заради творчески противоречия с хората, които отпускат парите за декори и заплатите на актьорите.
Така есента стана по-динамична и палитрата от постановки се разнообрази сериозно. От два месеца се подготвя някакъв голям удар, за който подробностите се пазят в тайна. Името също е загадка. Доверени хора от театъра казват, че я наричали с кодовото „Сръбски оркестър без име", но сред актьорите и хората край сцената била известна още с работно заглавие „От мините сред боклука". Нищо чудно да се окаже и микс от двете.
В петък малцина оцениха предпремиерата на един голям спектакъл, който трябваше да се казва „Една легенда се завръща". Странно местата в залата останаха полупразни. Хората си тръгнаха щастливи от хепиенда, но сценарият им се стори объркан и някак „на парче". За това, оказа се, си има причина. А отзивите в пресата след постановката направо ги същисаха.
От театъра с половин уста обявиха, че имало скрита подмяна на режисьора от афиша. Тоест - всеки в залата сега се чуди дали е гледал анонсираната „Една легенда се завръща" или е изигран пред него друг шедьовър на театъра - „Големанов". Хаотичното и донякъде хитро отразяване на премиерата навява съмнения и за етюди от хитовата постановка „Лалугер", която също мина на сцената на театъра в последния месец. Изобщо - народът гледаше в програмката си, сравняваше, а в отзивите след постановката прочете друго.
В тази каша, дошла в дните на страхотна криза за изкуството, се очертаха няколко ясни неща. След седмица, в която актьорите дълго репетираха сценария на спектакъла „Кръщене", се стигна до четвъртъчен бунт на хората на изкуството срещу наложен им нов директор по сценично изкуство. Имало е и диалози от „Вечеря за глупаци", в които лично шефът на институцията - сам наскоро поел юздите след дълъг престой в пернишкия театър, е успокоил актьорите. Казал им е, че няма да се играят пиеси, чийто сценарий не е разучаван. Като особено активни в бунта се сочат тези актьори, които изнасят любимия на народа „Десет малки негърчета", а и новата звезда на театъра с главна роля в „Хъшове", усъвършенствал като майчин език румънския си акцент. И актьрите се разбрали с директора в петък да изиграят „Една легенда се завръща".
След като в театъра настъпи успокоение, дойде време за петъчната премиера. Неочаквано актьорите изоставиха репетициите, послушаха стария и опитен свой любим сценарист и изиграха на прима виста и с импровизирани реплики „Синята стая", но със завършваща сцена от любимата на постоянното присъствие в театъра пиеса „Още веднъж отзад". Бурни аплодисменти, радост и специални бонуси за доброто представление от баш шефа. Както и леко размахване на пръст за неспазване на афиша. Актьорите пък използваха доброто разположение на боса и отпразнуваха с типичната за разпускане след голяма постановка чалга.
Но настана позната за хората на изкуството суетня на тема - кой всъщност е подготвил сценария за този буламач, подобен на пиеса, но с хепиенд и силен отзвук. Всеки напери гребен, загърби актьорския състав и поиска слава за себе си. В театралните колонки на вестниците се опитаха да ни убедят, че изгонения от театъра самоук сценарист от Белградския театър е дирижирал всичко. Седял зад кулисите и подавал реплики. Но истинските познавачи на Театъра на Армията знаят, че изпълнението се получи благодарение на личната отговорност на хората на сцената. Както и на смесицата от неподражаем талант в постановчика на „Една легенда се завръща" и „Големанов", който, макар и държан встрани от шефовете на театъра, никога не е пропускал да се изяви с моноспектакъл и да взриви залата с изненади и личен почерк. Независимо в какъв момент е призован да помага на актьорския състав.
Как ще завърши битката за надмощие и налагане на сценарии, един господ на театрите знае. Сигурно е, че силните постановки в Театъра на Армията продължават. Скоро предстои гастрол на Малка сцена в Ловеч, а се очаква и пристигането в София на хитовия състав от Разград. Той още държи в тайна своята голяма постановка, с която ще изненада столицата. Прогнозите са или за „Новия крал", или за поизтъркания, но вечно актуален спектакъл „Много шум за нищо".
Защо се бавите? Билети за Театъра на Армията - колкото искате. Там никога не е скучно.