Декларацията на Литекс от сряда привечер превзе новините. Трудно бе да цитираш изразите в нея, без да нарушиш елементарните принципи на етика в журналистиката и уважение към читателя.
Но тя е очаквано и логично следствие от хода на събитията в българския футбол, където няколко богати (и не чак толкова) бизнесмени си играят на "кой е по-по-най" от години.
Футболът - това е любимото упражнение на силните на деня още от средата на 90-те години, когато групировки, важни клечки със съмнителен бизнес и други акули у нас започнаха съревнование чрез хората по екипи долу на терена.
В средата на 90-те Левски и Славия премериха сили за титлата, а на екипите на едните пишеше ВИС, срещу СИК на гърдите на конкурента. Страховита битка с доста мътни мачове, уплашени съдии и съперникови играчи. Накрая Левски напусна финала за Купата на България и президентът Томас Лафчис нарече съдията Митко Митрев - "Митко Мутрев".
И това бе като изтънчена вечеря в "Риц" с фалшиви усмивки и дъвчене със затворена уста, ако го сравняваме с първите 15 години на новия век.
Покойните Илия Павлов, Георги Илиев, далечните на страната ни физически днес Майкъл Чорни и Цветан Василев, избягващият популярност Васил Божков, адвокат Тодор Батков, босовете на (в един момент) най-голямата сметопочистваща фирма "Титан" Димитър Борисов и Иво Иванов ...
Всички тези люде, поне за малко минали през пиедестала на най-влиятелни в родния бизнес живот, са бивши или все още управляващи футболни клубове у нас.
В сряда двама от тях - Гриша Ганчев, който е сред доайените във футбола, и Кирил Домусчиев - определено силният на деня не само около футбола, влязоха в директен сблъсък.
Литекс и Ботев били уредили мача.
"Топлата връзка", за която Домусчиев говори в доста егоцентрично и самонадеяно интервю по телевизията, която изпълнява неговия проект за тв правата, явно би следвала да е между Ганчев и Цветан Василев, въпреки че вторият официално не е в Ботев от месеци.
В отговор се чу за "намазана делиорманска мастия, самовлюбен, опит да се самоизнасили" и прочие изрази, от които ти става неудобно. Ако не ти е смешно, защото за хората, следящи футбола от толкова години, си е майтап. Поредната декларация на ниво "махалата".
Интересно как бизнесмени, за които се говори или знае, че управляват фирми с хиляди служители и огромен оборот, падат на такова ниво. Нерядко те изтикват напред дипломите си - образовани са. Но като нагазят във футбола не им личи.
Има теза, че футболът като игра на страст, емоции и пряко съперничество заразява - на трибуните и Бил Гейтс е равен с обикновения фен. Крещи и псува.
Но май е време да помислим и за другата теза: Просто на някои хора това им е нивото. Дали във футбола, дали в обществено-политическите и икономически взаимоотношения, те така разрешават споровете си. С мерене и пъчене на гърди, когато са силни на деня. И снишаване после, когато (а у нас неизбежно се случва) плочата се обърне.
Футболът у нас е към фалит и закриване, ако не следите новините. Не повече от 3-4 отбора могат да си позволят баланс на счетоводството, който УЕФА да одобри. Останалите минават между капките с огромните си дългове, но те се трупат и ... не се знае докога ще продължи това.
Дотам я докараха най-богатите хора в последните две десетилетия. Не останаха много, които не се изпъчиха с някое шалче през годините, не напънаха мускули за някоя титла, не написаха по някоя такава декларация като от Ловеч и не дадоха поне по едно такова самонадеяно интервю в стил "аз знам всичко", както го направи босът от Разград.
Ето дотук стигна футболът с тях. Проектът "Лудогорец" за момента е успешен и шефът му е на гребена на вълната. Той диктува и правилата, а изглежда това важи не само за футбола. Но Домусчиев все по-често ще чува думи като тези, които му написаха от Ловеч.
Такава е средата в сферата, която се превръща в любима за чесане на егото на най-влиятелните хора у нас.
А когато те са и силни на деня - комбинацията става страховита и се раждат малки Наполеоновци, решили, че държат всичко в ръцете си. Никога преди Домусчиев никой не бе опитвал и да го официализира, както стана с договора за тв правата, подчинил цялата "А" група на волята на един президент на клуб. Е, ето това е новото в иначе познатата стара картинка.
И Гриша Ганчев, както скоро ще стане и с други, не харесва това.
Упражнението по его продължава.
Но футболната топка издиша от толкова ритници по нея от хора, които не са обути в обувки с бутонки, а с островърхи и много скъпи, лъснати такива.
