Нов проектозакон за борбата с трансграничната престъпност, който предлага чужди служби да могат да извършват прихващания на далекосъобщения на българска територия, предлага Министерство на правосъдието.
Приемането на Закон за Европейската заповед за разследване е свързано с европейска директива, сред инициаторите на която е била и България.
"В момента в Европейския съюз няма единна цялостна система за събиране на доказателства въз основа на принципа на взаимно признаване в отношенията между държавите членки при наказателни дела с трансгранично измерение. Необходим е нов подход, който да се основава на принципа на взаимно признаване и на един-единствен инструмент, наречен Европейска заповед за разследване", се казва в мотивите към законопроекта.
Евентуалното въвеждане на Европейската заповед за разследване би позволила на държавите членки на ЕС да изискват от България временно предаване на задържани лица с цел събиране на доказателства, проверки на банковите сметки и финансовите операции на заподозрените или обвиняеми лица, разследвания под прикритие и прихващане на далекосъобщения, мерки за запазване на доказателства. Съответо българската съдебна система се задължава да отговори на тези искания.
Така например Европейската заповед за разследване би намерила приложение при събирането на доказателства за престъпления, които се намират в "цифров облак", или са разположени някъде другаде по света, което означава, че чужди служби ще могат да прихващат далекосъобщения, да проверяват банкови сметки и дори да използва служители под прикритие при разследвания на престъпления.
За да не се изпада в нарушение на гражданските права и свободи, в законопроекта са заложени и строги изисквания за прилагане на Европейската заповед за разследване.
Също така има заложени и строги крайни срокове за събирането на исканите доказателства, като държавата, на която е поискано прилагането й ще разполага с до 30 дни за признаването или изпълнението на ЕЗР.
Процесуално-следствените действия ще става в рамките на до 90 дни, когато това практически не е възможно, то изпълняващата държава, ще трябва да уведомява без забавяне компетентния орган на издаващата държава, като посочва причините за забавянето и приблизителното време, необходимо за вземане на решението. В такъв случай срокът може да бъде удължен с най-много 30 дни.
“Приемането на Закона за Европейска заповед за разследване ще доведе до по-добро взаимодействие между органите на държавите членки при трансграничните наказателни разследвания в ЕС чрез замяна на фрагментираната правна уредба с единен, цялостен инструмент за получаване на доказателства при определени строги крайни срокове за събирането им; ясни основания за отказ и намалена документация; бързина в производството; ефективно разследване на престъпленията с трансграничен елемент; гарантиране на основните права на засегнатото с ЕЗР лице, като издаващите органи ще преценят необходимостта и пропорционалността на исканото процесуално-следствено действие", се казва още в мотивите на правосъдното министерство.
