Имаше един виц за Иванчо, който мразел историята, затова когато учителката поискала да й разкаже урока за хан Аспарух, той започнал така: „Хан Аспарух много обичал краставици. Значи, краставицата е вкусен зеленчук с високо съдържание на вода...". И така няколко пъти.
Шегата всъщност е истина, защото учебното съдържание до голяма степен или не е интересно, или не е разбираемо за децата - или и двете. Това признават и самите учители, които от своя страна не се чувстват свободни да разчупват уроците и да въвличат децата, вместо да практикуват изнасяне на отегчителни монолози по държавна програма до биенето на звънеца.
Ако Иванчо е поставен в друга среда, например в ролята на самия хан Аспарух, пред погледа на неговите съученици и един подкрепящ педагог, тогава той щеше да се чувства като актьор, а не като арестант и вероятно щеше да обикне историята. А това вече е съвсем истински случай, разказан от експертите на Центъра за приобщаващо образование (ЦПО) по време на представяне на резултатите от допитване сред 300 учители в цялата страна (1-8 клас).
Възможната промяна
Нарича се приобщаващо образование. С две думи - учене според потребностите на децата, гъвкав и диференциран подход на преподаване, който да превърне различията в предимство, а не в недостатък. И най-вече - включване на ученици със специални образователни потребности, а те, за съжаление, са подлагани на дискриминация, включително от страна на родители, които смятат, че „дърпат класа надолу".
Малко над половината учители (58 на сто) твърдят, че имат опит от преподаване на деца със специални образователни потребности, но това не им дава увереност, особено при деца със сензорни увреждания.
Идеята е тъкмо обратната на недоверието и затворените врати - образование за всички и под един покрив. Засега в пет основни училища в страната има такива пилотни проекти, сред които 104-то ОУ „Захари Стоянов" в София и училището в Правец.
Дотук всичко звучи рационално за системата и хубаво за децата, но си задаваме въпроса защо не е въведено до момента?
Държавното образование е консервативна система на принципа "повтори каквото ти казвам". За да се отвори, е нужно не само съгласието на институциите и промяна на законово ниво, но и на родителите, и на учителите.
Предизвикателството за тях също е голямо, тъй като те не са уверени в себе си, основно дали ще успят да контролират и без това враждебната среда в клас. Като цяло обаче настроенията сред тях са позитивни - 69 на сто от учителите твърдо подкрепят въвеждането на приобщаващо образование, докато само 2% не го смятат за важно, а 11 на сто са за твърдо придържане към държавните образователни стандарти.
А те, наследени от време Оно, вече са неадекватни, спомнете си изследванията на PISA за ниската функционална грамотност, способността на децата да се ориентират в реални ситуации, както и да мислят критично.
Приобщаващото образование е включено в проекта за закон за училищното и предучилищното образование, който започна да се пише през 2010-та година, който в момента се гласува в в пленарната зала.
Дисциплината е проблем
Допитването сред учителите сочи като най-голям проблем дисциплината и чувството за безнаказаност на учениците (51 на сто). На второ място (49 на сто) е липсата на интерес към учебното съдържание. Според 31 на сто от учителите уроците са трудни за разбиране на децата.
Въпреки проблемите, 83 на сто от преподавателите виждат себе си по-скоро като вдъхновители и мотиватори, а не толкова като преносител на знания и факти. Наред с това, преобладаващата част от учителите се стремят да изграждат непринудени и приятелски отношения със своите ученици (70%), а едва 15% държат на строгите отношения учител-ученик.
Педагозите твърдят, че се опитват да възпитават децата най-вече в отговорност, уважение и отстояване на личното им мнение, но тези прекрасни цели трудно могат да бъдат изпълнени в агресивната училищна среда, която е пряко отражение на цялото ни общество.
