България и Румъния държат най-голям дял от ражданията на първо дете от тийнейджърки. В северната ни съседка общо 12,3% от общия брой на ражданията на първо дете през 2015 г. са били от непълнолетни момичета, докато у нас делът им е 12%. Това показват данни от анализ на Евростат за популацията в Евросъюза и родилната възраст на майките през 2015 г.
През миналата година броят на българките във фертилна възраст е бил около 1,5 млн., като първите раждания на българки до 15-годишна възраст у нас са били около 7000 през 2015 г. и близо 7800 през 2016 г., отчита европейската статистика.
Според данните на Националния статистически институт за миналата година у нас са родени общо 65 446 деца, като през последните пет години се забелязва тенденция за значителен спад в броя на ражданията. Докато през 2012 г. те са били над 69 хил., през 2013 г. и 2014 г. броят спада до около 68 хил., а през 2015 г. - 66 370.
Коефициентът на общата раждаемост у нас през последните две години е бил около 9% на 1000 души при средно 10% за ЕС, като най-високо равнище сред европейските страни е регистрирано в Ирландия - 14,6%.
Увеличава се и броят на децата, родени от българки на възраст 40 и повече навършени години - от 1705 през 2015 г., до 1947 новородени през 2016 г. Това обаче е около три-четири пъти по-малко от децата, родени от тийнейджърки у нас.
Средната възраст на българките, сдобили се с първото си дете през миналата година, е била 27 години, като най-ниска е била възрастта на жените, които раждат в област Сливен - 22 години, а най-висока в София - около 30 години.
