На 25 март християните отбелязват един от най-големите пролетни празници - Благовещение. Празникът е общ за всички християни, независимо от традицията и църквата, към която принадлежат.
На този ден се отбелязва възвестяването от Архангел Гавриил на Дева Мария за това, че тя ще роди по плът очаквания Спасител на човечеството, сина Божий - Иисус Христос.
Според народните поверия човек не трябва да излиза от дома си на гладен стомах и с празен джоб, тъй като кукувицата трябва да закука "на сит корем и пълна кесия".
Хората вярват, че на Благовещение всичко се случва по-леко, а раните зарастват по-лесно и бързо. Затова и на този ден се дупчат ушите на малките момиченца.
През деня не се работи никаква къщна работа.
Вместо това се извършват дейности, които да подчертаят "благостта" на празника - сеят се зеленчуци и присаждат плодни дръвчета, за да са "благи", "плашат" овошките, които не дават плод, бележат се агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила. Според поверието, на този ден самодивите започват своите игри.
Вярва се, че на Благовещение змиите и гущерите се събуждат и излизат от дупките си, се извършват обредни действия с предпазващ и отгонващ характер. Преди изгрев жените премитат къщите, палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора на къщата.
На Благовец задължително трябва да се яде нещо зелено - коприва, спанак или лапад. На празничната трапеза се слага риба, обредна питка, мед и лучник, а в средата на трапезата - зеленчуци. Традицията повелява, че днес трябва да се облече нова дреха. Ако денят се случи слънчев, значи цялата година ще е спорна и здрава. Но дори през цялото време да вали дъжд, трябва да се говорят благи неща.
Именници на този ден са Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел и техните производни.