Един от мъжете, задържани заради побоя над журналисти на магистрала „Тракия", написа отворено писмо до медиите, в което обяснява неправомерното замесване на името му в казуса.
Стилиян Георгиев беше един от двамата мъже, задържани заради инцидента. Пострадалите журналисти Мария Милкова и Огнян Пенев разпознаха в него мъжа, прекратил боя на магистралата. Сред другите задържани беше и Румен Мишев, в когото журналистите от Нова телевизия разпознаха човека, нанесъл удър по лицето на Пенев. И двамата бяха освободени, без да бъде установена съпричастност към инцидента.
Георгиев заяви, че „подобна гавра с невинен човек може за секунди да съсипе живота му". Той заяви, че по време на инцидента е бил в Сърбия за участие в международен турнир и допълва, че е многократен републикански шампион по джудо с над 100 медала от първенства. Освен това Георгиев работи с малки деца, отдадени на спорта.
"Случилото се постави под съмнение авторитета ми, който съм градил честно, с всеотдайност и достойнство с десетилетия", пише той в писмото си до медиите.
Ето и останалата част от писмото му:
В деня, в който се твърди, че е станал въпросният инцидент, тръгнах със съпругата и малкото си дете за Сърбия, за поредния международен турнир. По път взехме от Драгоман Румен Мишев, който ми помага с кондиционните тренировки. Той също взе дъщеря си. На следващия ден пред 500 зрители завоювах златен медал и титлата абсолютен шампион във всички категории. Радостта ни беше огромна. Към 17.00 часа Румен получи обаждане от някой си Асен, който му каза, че бил служител на МВР в гр. Пловдив и че трябва да бъде разпитан. Прибрахме се с титлите в хотела и отидохме да спим.
Връщането ни се превърна в кошмар. Излишно е да разказвам подробности - белезници, арести, конвои, камери, микрофони. И въпроси от рода на "Защо биете журналисти". Вместо с почести и цветя, ни посрещнаха с присъда, че сме престъпници. Жестоки, безскрупулни, коварни, безпощадни. Показаха снимка на Румен. Новините започваха с великото разкритие: Задържаха биячите. Бяхме разпознати от журналистите, за което ни повдигнаха обвинения и ни задържаха няколко дни в ареста.
Чувствах се смазан и унизен след всичко, което съм постигнал. Мислех си само какво се случва с жена ми, с детето и близките ми. Баща ми е с три инсулта, не знаех дали след всичко, което върви по телевизията, ще остане жив. Не се сдържах и казах на този, който ме бил разпознал: Ако нещо стане с баща ми, ти ще си виновен. Работя с малки деца, които ми вярват. Утре как да отида при тях в залата, как ще ме погледнат. Един от полицаите, който присъстваше на разговора, не се стърпя и призна: Срамувам се, че работя в МВР.
След като се разкри истината, Нова телевизия си замълча. Не съобщи на обществото с онзи познат патос, че са се объркали, че са сгрешили. Камо ли да се извинят. За това обаче се изисква достойнство. Нова телевизия смачка мен и Румен без причина. Направиха го с онази лекота, с която и друг път са заклеймявали погрешка много други хора. Това ли нарича Нова телевизия свободна медия и свободно слово. Знам, въпросът ми е риторичен и няма да получа отговор, извинение също. Както и на въпроси от типа защо трябва да приемаме позицията на тези хора за истина? Кой ще им потърси отговорност, че подведоха МВР и прокуратурата? Трябва ли да приемем за достоверна цялата случка, която те описват?
Колко още невинни като нас ще пострадат от такива като тях?
По българското законодателство това, което ми причиниха, се нарича непоправими неимуществени вреди и съм решен да търся морално и финансово възмездие, като до няколко дена ще предприема всички законосъобразни действия, за да може истината да излезе наяве!
