Започна най-голямото събитие в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС - срещата на върха "ЕС –Западни Балкани", която е посветена на европейската перспектива и свързаност на страните от Западните Балкани. Това е и основният приоритет на българското председателство.
Срещата на върха, посветена на европейската перспектива на държавите от Западните Балкани - Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Република Македония, Албания и Косово, е първата по рода си от 15 години насам.
Външният министър Екатерина Захариева я сравни като значение със срещата в Солун през 2003 г., резултатите от която се отразиха в приемането на България, Румъния и Хърватия. Захариева все пак наблегна на това, че в София акцентът няма да падне върху разширяването на ЕС, а на свързаността.
Това е и самата тема на срещата - „Свързаност“ – по отношение на транспорт, енергетика и цифрова инфраструктура, образование, борба с корупцията и други.
Освен свързаността и европейската перспектива за страните от Западните Балкани се очаква по време на срещата да бъдат обсъдени и други теми като опасността за иранското ядрено споразумение и насилието между израелци и палестинци, промяната на пакет "Мобилност", за която настояват от българския транспортен бранш.
"Това, че всички евролидери дойдоха на срещата в София е добър знак. Означава, че разбират колко са важни Западните Балкани", коментира българският премиер Бойко Борисов.
В София се събраха държавните и правителствените ръководители на страните членки от Европейския съюз и техните колеги от региона на Западните Балкани. Сред гостите са президентът на Франция Еманюел Макрон, канцлерът на Германия Ангела Меркел, премиерът на Обединеното кралство Тереза Мей.
Срещата се ръководи от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който ще представлява ЕС, заедно с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и членът на Комисията, отговарящ за европейската политика за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан, също присъстват на събитието.
"Трябва да работим за стабилността на Западните Балкани. Има много страни, които са кандидати за да влязат в ЕС – Черна гора, Сърбия, естествено и други. Съществуват обаче при тях проблеми, свързани с тероризма, с миграцията. И моето предложение би било един пакет, който да седят финанси за изграждането на инфраструктура, за железопътни линии, за дигиталната инфраструктура, които напълно ще подкрепят предложението на комисар Габриел за дигитализацията, за въвеждането на Wi-fi услуги", коментира председателят на Европейския парламент (ЕП) Антонио Таяни.
На въпрос дали смята, че сега Западните Балкани имат по-голям шанс той отговори, че според него в момента е възможно да се постигне някакво съгласие за 2025 г.
Всички страни от Западните Балкани са в еднакво изходно положение, но всяка зависи колко бързо ще се придвижи напред по пътя към Европа. Всяка държава трябва да си напише домашното и тогава ще има европейски перспективи, заяви пред журналисти еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хан.
"Всички страни от Западните Балкани имат еднакво изходно положение, но пътят е индивидуален. Зависи от отделните страни колко бързо ще се придвижат напред по пътя към Европа. Посочили сме дата, ние сме сериозни от наша страна. Това е амбициозна задача. От днешна гледна точка всяка страна трябва да свърши своите задачи", добави той.
На въпроса дали предвижда скорошно решавана на въпроса между Косово и Сърбия Хан отговори, че той е винаги оптимистичен.
"Новата стратегия съвсем ясно посочва, че има перспектива за всеки един. В интерес на Косово е да работи по намирането на решение и на едно легално споразумение. Това е нов момент, нов стимул за постигането на споразумение, колкото може по-скоро. Смятам, че в региона се създаде една нова динамика, която се отрази на всички и затова вярвам силно в това, което ще се случи. Много съм сигурен, че ще има решение на процеса, но кога - страните сами, трябва да решат", каза още Хан.
Според него срещата за Западните Балкани няма да бъде засенчена от темата за излизането на САЩ от ядреното споразумение.
Преди самата среща не беше подмината и темата за европейската мобилност и опитите на президента на Франция Еманюел Макрон да прокара промени в тази област.
"Снощи до 2.30 часа с канцлера Меркел, с президента Макрон, с транспортния министър Московски текст по текст, дума по дума сме гледали, те имат своите аргументи, ние своите", заяви Бойко Борисов на влизане преди самата среща.
„Максимален диалог сме направили. Няма нещо, което да не съм обяснил. Очаквам да намерим решение. Президентът Макрон също обеща като се прибере с канцлера Меркел да се разпореди на нейните експерти, заедно с френските, нашите експерти, още един път с комисията да прегледат всеки детайл. Основният им аргумент е, че нашите шофьори биват третирани по лош начин. Не спят не хубави места, не поддържат най-добрите хигиенни навици, поради спецификата на своята работа. Всичко обсъдихме, може би 3 часа вечерта“, каза още Бойко Борисов.
До последно нямаше яснота дали представителите на Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия - петте държави членки на ЕС, непризнали Косово за независима ще присъстват на срещата.
Испанският премиер Мариано Рахой се срещна с българския премиер и участва в срещата на лидерите на Европейската народна партия вчера, но категорично отказа да седне на една маса с представители на Косово и няма да присъства на днешната среща във формат „ЕС Западни Балкани”, на която ще бъде подписан и заключителният документ. През април Рахой заяви, че Испания ще наложи вето на декларацията от срещата. Очаква се обаче документът да бъде подписан от постоянния представител на Испания в ЕС.
