На 18 януари православната църква почита св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски, а празникът в народните традиции носи името Атанасовден.
Самият св. Атанасий е роден през 295 г. Той е смятан за духовен наследник и естествен продължител на делото на св. Антоний - друг светец от Египет.
Св. Атанасий а Патриарх на Александрия и е един от най-видните богослови и радетели за чистотата на вярата и се приема за първия разпространител в Европа на възникналото в Египет монашество.
Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазиатския град Никея през 325г.
Най-известен е това, че яростно се противопоставя на учението на Арий и последователите, според което Бог-Отец и Бог-Син нямат една и съща фундаментална природа, а Синът е по-нисше същество от Отеца, създадено Него като първото съвършено създание.
Като архиепископ на Александрия Атанасий влага голяма част от силите си в борба с тази ерес, за да наложи идеята за триединството на Бог, която доминира християнството и до днес.
Почитан е от всички християни, като светец от православните, римокатолическите и древноизточните църкви и е смятан за един от значимите християнски водачи от повечето клонове на протестантството.
На няколко пъти е изпращан в заточение от императорите Константин I и Константин II, като в това време той се отдава на проповеди и писане на житието на неговия духовен предшественик св. Антоний.
След поредното му завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18 януари 376г. на 76-годишна възраст.
Според народните вярвания св. Атанасий и св. Антон са братя близнаци, които имат власт над снеговете и ледовете.
Двамата са ковачи и изобретяват ковашките клещи. Затова и се честват като сезонни празници и като празници на ковачи, ножари, налбанти и железари.
Смята се, че с настъпването на Атанасовден зимата започва малко по малко да си отива, след като светецът съблича вълнената си риза и облича вместо нея копринена, отива в планината на бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!".
Двамата светци се приемат и за повелители на тежките болести като чума и шарка. Затова и на този ден се пекат и се раздават надупчени с вилица содени питки полени с мед, за да не се шарят децата и да се умилостивят болестите, така че ако се хванат, да преминат леко. За да не се "подсърдят" болестите, за тях се оставя на тавана парче с мед от питата, а за "лелята" (чумата) цяла питка.
Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден - не плетат, не предат и не готвят боб.
В някои райони на страната моми и ергени са излизали на поляните, връзвали са люлки, пеели са и са играели хора.
На Атанасовден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Наска, Нася, Наско Танас, Таньо.
