Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Празнуваме Гергьовден и Деня на храбростта

Още от покръстването насам св. Георги е сред най-почитаните светци у нас Снимка: Wikimedia Commons
Още от покръстването насам св. Георги е сред най-почитаните светци у нас

На 6 май у нас честваме деня на св. Георги Победоносец - един от най-почитаните светци у нас още от покръстването насам пред 11 века. Смятан е за покровител на българската армия затова и денят му се приема още като Ден на храбростта и празник на военните сили у нас.

Свети Георги е войник в Римската империя по времето на император Диоклециян. Още на 20-годишна възраст в Кападокия (Мала Азия) той получава военната титла трибун, след като успява да се прояви като талантлив пълководец. Впоследствие заради таланта си той дори е разпределен в личната гвардия на императора.

През 303 година обаче имераторът разпорежда да бъде направено масово гонение на християните и нарежда на Георги да поведе преследванията. Вместо това войникът разкрива, че сам той е християнин и отказва да се включи. Заради неподчинението си той е измъчван, като по време на мъченията, според преданията, Бог защитавал своя войн от болката.

Докато римляните се опитвали да сломят вярата на светеца, той извършил много чудеса, включително да възкреси човек от мъртвите. Така той убедил много хора да приемат Христос в сърцето си. Въпреки това обаче той бил съсечен пред стените на Никомидия.

Мощите на свети Георги са погребани в палестинския град Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Въпреки това чудото, с което е най-известен св. Георги е убийството на змея, още докато е войник. Според преданията това е станало близо до град Вирит, днешен Бейрут.

Заради голямото си влияние у нас още от покръстването светецът войн е обявен за защитник на Българската армия. След освобождението неговият ден е обявен и за Ден на храбростта от княз Александър Батенберг.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за "Ден на пастира", но след падането на комунизма, през 1993 г. традицията е възстановена с постановление № 15 на Министерския съвет.

Заради ситуацията с коронавируса тази година няма да се проведе традиционният военен парад за Гергьовден. 

В народните поверия Гергьовден е един от най-важните празници - празник за началото на лятната половина на стопанската година, която приключва с Димитровден. Така и според традициите двамата светци - св. Георги и св. Димитър - са братя близнаци, между които е поделена годината.

Разположението на Гергьовден в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

На Гергьовден имен ден празнуват всички с името Георги, Гергана, Галя, Ганчо, Ганка, Георгина, Генчо, Гиньо, Гоце, Гинка, Гео, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Порица, Йорго.



Най-четените