Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Прокуратурата предлага по-ниски изисквания за повдигане на обвинение

Прокуратурата предлага по-ниски изисквания за повдигане на обвинение Снимка: prb.bg

Прокуратурата предлага експертни предложения за промени в Наказателно процесуалния кодекс (НПК), които имат за цел "подобряване на ефективността на наказателния процес".

Предложенията бяха представени от заместник-главният прокурор при Върховна касационна прокуратура Красимира Филипова и говорителят на главния прокурор - Сийка Милева.

В основата на експертното предложение са "намаляването на формализма в българския наказателен процес, разширяването на компетентността на военните съдилища и прокуратури, и използването на наличния ресурс на следователите".

"Всички ние като общество сме ставали свидетели как години наред дела, които са предизвикали остра гражданска реакция и засилен медиен интерес, биват забавяни от тежкия процесуален формализъм на българския наказателен процес", коментира Милева.

Предложенията предвиждат да се намалят изисквания за форма и съдържание в НПК, които прокурори многократно са определяли като "прекалено завишени".

Филипова дава пример с формално нарушение при събирането на доказателствата, което довежда до изключването им при решаването на дело, без да се държи сметка за значението или важността им. По думите ѝ това често води до невъзможност на постигане на осъдителни присъди, "въпреки яснотата за престъплението и извършителя му".

"Така е, защото в повечето случаи доказателствата не могат да бъдат събрани повторно. В тази връзка предлагаме годността на доказателствата да се преценява във всеки конкретен случай, като не се допускат доказателства, само когато са събрани при съществени нарушения на правилата или са налице съмнения в достоверността им", допълни Филипова.

Предлага се да е по-лесно и повдигането на обвинение в съда. В момента у нас е необходимо прокурорът да е убеден, че всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина са събрани. Във Франция се изисквало само наличие на сериозни или съгласувани доказателства срещу лицето, а в Германия - само подозрение.

Филипова обяснява още, че в България обвинителните актове са с "ненужна детайлност, описателност, повтаряемост, понякога стигат до стотици страници", тъй като такива са изискванията, а ако тези изисквания не са спазени се стигало до връщане на делата обратно на прокуратурата.

"Сами разбирате, че при това положение процесът се развива тромаво и ние изпитваме затруднения при описването на детайлите, които не са необходими никому. В крайна сметка обвинителните актове трябва да бъдат по-опростени и в тях да се съдържат само данни за самоличността на обвиняемия, за времето и мястото на извършеното престъпление и правната му квалификация, без анализ на доказателствата и допълнителна аргументация", коментира заместник-главния прокурор.

Предлагат се и по-строги наказания за шофьори, които са седнали зад волана след употреба на алкохол и наркотици, както и отнемане на превозното средство в полза на държавата, без значение кой е собственик.

Предложенията са изготвени от работна група от прокурори при Върховна касационна прокуратура, Военно-апелативна прокуратура и Апелативна прокуратура - София, които са проучили и анализирали проблеми в прокурорската практика при приложението на НПК. В експертен съвет "едни от най-изтъкнатите представители на академичните среди в областта на материалното и процесуалното право" са изготвили становища по доклада, съобщават от прокуратурата.

Направен е сравнителен анализ на процесуалното законодателство в България, Франция, Германия и Италия.

Главният прокурор вече е сезирал Министерски съвет, Министерство на правосъдието и Народното събрание за експертните предложения.

Най-четените