У нас все още няма изградена ефективна система на психиатричното обслужване, която да се основава на принципите на достъпност на здравни услуги, координираност и непрекъснатост на грижите.
Това е основният извод от извършения от Сметната палата /СП/ одит "Ефективност на системата на психиатричното обслужване".
Проверката обхваща периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. , съобщават от одитната институция.
Според данни на национално проучване, цитирани в документа, през 2017 г. пожизнените заболявания от чести психични разстройства у нас е 14,54 на 100.
Психичните разстройства са на второ място с най-голям принос за боледуванията, измерени чрез показателя "години живот в боледуване или инвалидност" /DALYs/ в Европейския регион/19 на сто/ и най-важна причина за инвалидност.
В същото време проучвания на Световната здравна организация показват, че при около 25-30 % от първоначалните контакти със здравната мрежа става въпрос за някакво психично страдание. Наличието на депресия съществено се отразява на процента на оцеляване на хората със сърдечно-съдови и онкологични заболявания.
Здравно-психиатричните услуги, които се предлагат у нас, се ограничават до стационарно лечение, тъй като всички дейности, свързани с проследяването, поддържащото лечение, рехабилитацията и ресоциализацията, са извън компетенциите на тези лечебни заведения и те не получават финансиране за това.
Това е причината в държавните психиатрични болници в страната да "лежат" десетки пациенти, които не са на активно лечение, но не са изписани, тъй като няма къде да бъдат настанени.
Така болниците на практика изпълняват и функциите на домове за хора с психични разстройства - практика, която се поддържа от десетилетия. Няма възможности за рехабилитация на хоспитализирани психичноболни пациенти. Стаите, кабинетите и всички съоръжения вътре са в неприемливо лошо състояние, нехигиенични и пренаселени.
В одитния документ пише, че липсва добра координация между обществените здравни услуги и останалите здравни и социални дейности, регламентирани в различните документи - стратегии, закони, правилници; приемственост на грижите след като пациентите бъдат изписани и се върнат обратно в общността; връзка между отделните професионалисти, имащи отношение към психичноболните.
"Финансирането на държавните психиатрични болници се осъществява чрез бюджет, определен на исторически принцип, който не е пряко обвързан с обема на осъществяваната дейност. Стойностите на медицинските дейности, които се субсидират от Министерството на здравеопазването, се определят въз основа на данните за средния разход на лечебните заведения. При тези начини на финансиране е невъзможно да се измери ефикасността и ефективността на публичните разходи", констатират от СП.
В одитния доклад пише също, че размерът на публичните средства, планирани за психично здраве, нараства от 53 380 хил. лв. за 2017 г. на 65 932 хил.лв. през 2019 г., но въпреки това системата на психиатрично обслужване не е осигурена финансово, за да функционира ефективно и да предоставя прилично качество на обслужването.
"Това води, освен до неприемливи условия за пациентите, и до други сериозни последици - липса на достатъчно персонал и неравномерното му разпределение, както и липса на инвестиции в обучение, лош морал и отношение към пациентите", се посочва в текста.
Крайно неравномерно е разпределението на кабинетите в градовете. Най-много амбулаторни практики има в София, Пловдив и Варна, най-малко в Смолян, Разград и Монтана. В извънболничните центрове липсват социални работници и психолози, които да осъществяват социално-рехабилитационни дейности.
През 2017 г. в 22 области няма детски психиатър, през 2018 г. - 23 области нямат детски психиатър, през 2019 г. - 20 области нямат специалист по детска психиатрия. Лечебните заведения за болнична помощ са в невъзможност да поддържат минималните изисквания на Медицинския стандарт "Психиатрия" по отношение на персонала.
Данните от анализите на РЗИ показват, че през 2017г. 19 области са осигурени с по-малко от един психиатър на 10 000 души население. През 2018 г. 18 области имат по-малко от един психиатър на 10 000 души население. През 2019 г. 21 административни области са с по-малко от един психиатър на 10 000 души население. При посочените примери даже не се заявяват потребности от специалисти, подчертават от СП. Подобно е положението и с детските психиатри.
Сметната палата е констатирала още, че не са изградени единна информационна система в здравеопазването и условия за интегрирани грижи, която да гарантира не само информираното управление, но и адекватното проследяване и лечение на пациентите; ред за проследяване на всеки един пациент; програми за лечение на хранителни разстройства, ранен детски аутизъм, разстройства на развитието, проблеми в нервнопсихичното развитие, поведенчески и емоционални разстройства и др.
Мониторингът на резултатите сочи, че "няма система за оценка на ефективността на предоставяната психиатрична помощ и обвързаност на финансирането с качеството на предоставяните услуги. Начинът на регистрация и събиране на данни за използваемост и лечение поражда съмнения в тяхната достоверност и не позволява използването им за целите на взимане на управленски решения".
Традиционно у нас сериозен проблем у нас си остават нагласите на обществото към пациентите с психични заболявания- те продължават да бъдат стигматизиращи и често дискриминационни. Напускайки лечебното заведение, психичноболните попадат в среда, която не е толерантна към тях и не ги подпомага.
Сметната палата е дала 13 препоръки на министъра на здравеопазването и две на министъра на труда и социалната политика.
