На пръв поглед приличат на нашите палачинки или може би по-скоро катми - големи, добре изпечени, апетитни. Доса обаче са нещо съвсем различно, най-малкото защото дори самата палачинка е свръхбогата на подправки и се сервира само в солени варианти.
Тестото също е специфично, приготвя се от оризово брашно и накисната индийска леща и се оставя да ферментира. По този начин доса имат деликатен, леко ядков вкус, който се съчетава великолепно с други индийски класики като люти сосове, чътни и разнообразни дипове.
Тези палачинки се появяват преди около 1500 години и са описани на древния тамилски език.
Представени са като леки, хрупкави и лесни за приготвяне във всяко домакинство, подходящи както за основно хранене, така и за похапване следобед например.
Постепенно се разпространяват в цяла Южна Индия, като с течение на времето стават все по-тънки и по-тънки, докато започват да приличат на западните палачинки.
Заедно с това се появяват и разновидности на доса - с пшенично брашно, с брашно от тапиока, с добавка на ядкови млека и други.
Въпреки това ястието остава предимно веган и вегетарианско, подходящо за диетата на индийците, немалка част от които не консумират месо или го избягват.
Индийските палачинки стават невероятно популярни в края на XIX и началото на XX век, когато из цялата страна се отварят ресторанти с южноиндийска кухня.
Шедьовърът и най-поръчваното от менюто там неизменно е доса, а тогава се появяват и първите колички за улична храна.
В наши дни в Индия на ден се продават и изяждат над 2 милиона бройки от доса.
Най-популярните гарнитури са доматено чътни, силно подправено картофено пюре и самбар - яхния на основата на леща и зеленчуци. Палачинките се поднасят и с индийско сирене, накълцано с мента, сос от тамаринд, яйца или пък семпло - със ситно нарязани пресни зеленчуци.
Задължително се ядат с ръце и парчета от тях се използват като лъжица, с която да се загребват гарнитурите.
Индийски емигранти пренасят доса и в други държави, сред които Шри Ланка, Китай и Япония. После се появяват и в Европа и САЩ, където допадат особено много на онези, които спазват безмесен режим на хранене.
В индийските ресторанти в България доса почти не се намира, но в някои тематични магазини има готови смеси за индийските палачинки. Макар че с малко изобретателност палачинките могат да се приготвят и у дома.
Ето и необходимите продукти за доса:
- 50 грама леща урад дал - белена леща, бяла, черна или смес
- 190 грама ориз басмати
- 1 супена лъжица белен нахут
- Подправки - сол, пипер, червен пипер, кимион, малко къри
- Зехтин за пърженето
Начин на приготвяне:
Лещата, нахутът и оризът се измиват 3-4 пъти под течаща вода, като запазваме водата - тя е пълна с нишесте и полезни съставки. Смиламе измитите продукти в блендер до получаването на много фина паста и постепенно разреждаме с отделената вода до получаването на палачинково тесто.
Консистенцията трябва да е като на много гъста боза, не по-рядка.
Изсипваме в голяма купа, покриваме с кърпа или свежо фолио и оставяме за една нощ на топло място. На другия ден сместа трябва да е удвоила обема си и да има мехурчета в нея - така ще познаем, че е ферментирала.
Разбъркваме още веднъж много внимателно, като през това време загряваме тиган за палачинки или плоча.
Печем на среден огън до получаването на златист загар, след което обръщаме и повтаряме процедурата. Сервираме доса с гарнитури по избор, много от които също вече се предлагат готови в специализираните магазини и даже в някои супермаркети.
Предупреждаваме, че е добре индийските палачинки да се консумират веднага, иначе стават жилави.
