Търговските обекти у нас не плащат за музиката, която пускат на клиентите си

Едва 15% от търговските обекти в България, в които се пуска музика, плащат към собствениците на музикални права. Това показва информация на ПРОФОН. Става дума за хотели, ресторанти, клубове, молове, магазини, фитнес центрове и други обекти, в които публично звучи музика.

Неплащането към собствениците на правата лишава артистите и процуентите от един от най-важните им приходи, пишат от организацията.

"Приходите, генерирани от публично изпълнение и излъчване, са много важна част от финансовия микс на съвременната звукозаписна индустрия", обясни по темата Лаури Рехард, който е директор на отдел "Лицензиране и правни политики" в Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI). Рехард беше в България по повод Конференцията за бъдещето на интелектуалната собственост.

Лаури Рехард в България. Снимка: ПРОФОН

Той опроверга масовото схващане, че плащайки абонамента си към кабелния оператор, собственикът на един хотел покрива автоматично и правата за музиката, която се излъчва в пакета от телевизионни програми. Това важи и когато става дума за радио станциите, които редовно звучат в спа центрове, ресторанти, кафенета и др.

Редица изследвания доказват, че правилната селекция на песни и музикални жанрове може да промени поведението на потребителите и да влияе благотворно на бизнеса. "Музиката създава различен емоционален контекст и кара хората да се чувстват по определен начин, да купуват определени продукти и да прекарват по-дълго време на едно или друго място", обяснява Рехард. В същото време търговските обекти у нас не плащат за това, че музиката, която пускат на клиентите си, може да е добра за бизнеса им.

Предстоят обаче стъпки за промяна на това. От началото на 2019-а българските общини ще проверяват за уредени музикални права. Общините ще контролират лицензирането на музика в търговските обекти по места.

Те ще могат да изпълняват тези свои нови правомощия 9 месеца след като бъдат обнародвани наскоро приетите промени в Закона за авторското право и сродните му права. Там бяха въведени текстове, касаещи функционирането на организациите за колективно управление на права.

"Най-важното е промените в закона да осигурят по-добра среда, в която онези, които създават музика, да имат повече и по-добри възможности да генерират приходи на база творческия си труд", коментира Рехард при посещението си у нас.

Новините

Най-четените