Нивото на финансовото образование по целия свят, не само в България, е учудващо ниско. Това каза по време на конференцията „Финансовото образование за устойчива икономика" професорът по приложна икономика Стив Ханке.
Икономистът участва в конференцията, организирана от Медийна група България он ер, Bloomberg TV и Медийна група Инвестор.Бг. По време на събитието той беше обявен за Доктор хонорис кауза на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър".
Ханке представи проучване на Световната банка, според което повече от половината българи са финансово неграмотни. Същевременно в САЩ, където има тест, проверяващ финансовите знания на хората, само 60% реално успяват да го вземат. Според данните за България 60 на сто от българите са финансово неграмотни, а 65 процента не знаят как да си отворят сметка в банката. Почти толкова са и тези, които не знаят как да направят застраховка. За 80 на сто са напълно непознати заемните инвестиционни фондове.
Ханке посочи, че не правителството трябва да бъде водеща фигура в осигуряването на финансово образование, а частният сектор. Спроед него държавата има склонността да разпространява политически идеи, като по този начин целият процес на финансово образование се политизира.
Освен това много често концепциите, които държавата предлага, са или погрешни, или нерелевантни, каза икономистът, цитиран от Investor.bg. По думите му гарантирането на финансова грамотност трябва да бъде частна инициатива, като компаниите трябва да се опитат да образоват хората и така да ги превърнат в потенциални клиенти.
Проф. Ханке предлага да бъде създадена „частна асоциация", която да предоставя финансово образование и да бъде финансирана от частния сектор, като всяка година да бъдат раздавани големи награди на хора и институции, които са допринесли за осигуряването на финансова грамотност. Тези награди могат да бъдат медийно съдържание, както печатно, така и дигитално, публикувано от частни и държавни институции.
Поощряването на частния сектор чрез подобни големи годишни награди би насърчило компаниите да предлагат по-креативни възможности за финансово образование, а процесът за повишаване на финансовата грамотност да се случва все по-бързо, вярва икономистът.
