Чисто философско чудене - кое е по-обидно - да те нарекат "дебил" или да ти кажат, че "не ставаш за чеп за зеле". За дебила е ясно - това е човек, "страдащ" от слабоумие. Чепът за зеле обаче е далеч по-колоритна метафора, свързана с тази толкова любима народна традиция - налагане и претакане на зеле.
Киселото зеле е отговорна работа, в която чепът играе онази важна роля да не ти изтече зелевата чорба. Въпреки това в разговорната реч той се е наложил като сравнение за нещо почти безполезно и лесно заменимо - че всичко буквално може да се използва за въпросния чеп, който да запушва дупката в кацата. И ако някой дори за това не става, значи най-вероятно не става за нищо.
С други думи - напълно безполезна личност.
Та от тази гледна точка, трудно е да се прецени чие политическо изказване е по-обидно - дали на депутата от БСП Иво Христов, засягащо ментална годност на българите, които се поддават и на най-дребна манипулация, или това на депутата от ГЕРБ и бивш министър на културата Вежди Рашидов, според когото всички кадърни заминават за чужбина, а тук оставят най-безполозните.
Трудно е да се прецени, а и честно казано няма смисъл. И двете изказвания са обидни. Въпреки, че ако човек сам изложи в разговор подобни твърдения, най-вероятно няма да срещне сериозна опозиция от отсрещната страна.
Истината е, че у нас наистина повечето хора смятат така, твърдо вярвайки, че те са в останалите 20%, призвани за велики дела .
Това е тази твърда философия, че в страната е пълно с некадърници, които пречат на смелите, добрите и кадърните да живеят нормално.
Подобна нагласа за живота предполага игнориране на проблемите и обвиняване на някой друг. На депутата Иво Христов са му виновни тези, които драскат по Паметника на Съветската армия и по Альоша в Пловдив, накърнявайки съветското му родолюбие. На Вежди му е виновна човешката злоба, която принудила сина му да емигрира с дъщерите си (защото децата му са били тормозени в училище заради "просташкия образ", който някои медии са изградили на Вежди Рашидов).
И двамата прехвърлят личното си неудовлетворение върху неназованото множество от идиоти, които населява страната, а голямото множество кима одобрително и се съгласява, защото самото то е преживяло някакъв подобен момент, за който може да вини само другите.
Проблемът идва обаче от това, че аз и вие съвсем спокойно можем да си говорим такива неща. Нас никой не ни е избирал за народни представители и съответно думите ни нямат това символно и важно значение. Те ще са наша собствена позиция, която защитаваме по един или друг начин.
Въпросът, когато си политик, когато за теб са давали гласа си хиляди български граждани, е, че ти вече не представляваш само себе си и твоите изказвания не са си лична комуникация сред приятели. Особено ако това нещо се записва на камера и може да достигне до широката публика.
В такива моменти човек може да се замисли върху въпроси като например какво можеш да очакваш от депутат, който изпитва такова уважение към хората, които се е заклел, че ще представлява.
Даже може да му хрумне и почти еретичното питане как може да очакваме от него да взима решения в полза на същите тези хора, които възприема като идиоти. Но такива въпроси вече навеждат разговора към морални категории.
Да сте чули някъде по света политиците да обиждат толкова целенасочено собствените си избиратели, наричайки ги дебили, некадърници и т.н.?
Или пък за човешкия материал по премиера Борисов (макар там да не се споменава точно лош като определение, но навява мисъл за недостатъчно качество). Макар и малко по-различно като смисъл в същия дух е и онова старо изказване на Симеон Сакскобургготски, че българите трябва да си смянат чипа. Тук идва и онова прословуто изказване на Валери Симеонов за електората на "Атака" ("За „Атака“ гласуват три вида избиратели – цигани, хора с примитивно мислене и сидеровисти"), за което след това Волен Сидеров и антуража му гонеха репортера на СКАТ с викове "ИЗВИНИСЕБЕ!!!".
Само дето сякаш у нас подобни изказвания дразнят само на повърхностно ниво, а после отшумяват и се използват само за нападки. Реално обаче друго не можем и да очакваме. Същите тези властници излизат именно от народа, който ги избира, те са част от него.
А когато един народ сам не уважава себе си, няма какво друго да се появи като представителство.
И докато не променим отношението към самите себе си и не започнем да се гледаме с малко повече уважение един към друг, чисто като хора, а след това и като нация, няма как да очакваме, че и от политиците ще виждаме друго отношение.
А дотогава за избирателите остава само апатията и твърдата вяра, че "онези, там горе," са същите дебили и некадърници, каквато е и по-голямата част от населението. И добре, че зелето на терасата е с канелка, че ако трябваше да се търси някой за чеп, цялата работа щеше да отиде на боклука.
