След 10 дни на ултиматуми - 3 нови карти на масата в кабинета "Борисов 3". Нещо старо, нещо ново и нещо на заем е формулата, по която ГЕРБ планира да попълни квотата си в изпълнителната власт.
"Нещо старо", защото бъдещият министър на вътрешните работи Младен Маринов е действащ главен секретар на МВР, професионален ръководител на системата и кариерно "откритие" на Цветлин Йовчев. Целият политически пасив на напускащия Валентин Радев би трябвало да дели солидарно с Маринов - не само имиджовите гафове, но и липсата на резултат по сериозни престъпления като поръчковите убийства на бизнесмените Петър Христов ("Лактима") и Александър Антов ("Агресия"), провала с издирването на Владимир Пелов и двойния разстрел в Ботевград, или разкриването на поръчителите и реалните похитители на Адриан Златков ("Софавто").
Бъдещият регионален министър Петя Аврамова е "новото" в Министерски съвет, защото тепърва ще трябва да излиза от анонимността на "Б" отбора на ГЕРБ. Въпреки трите си депутатски мандата и четирите години в местната власт, Аврамова е успяла да остане дълбоко под радара на политическия дебат, без запомнящи се участия в пленарна зала, без медийно-разпознаваем образ. За добро или за лошо.
"Нещо на заем" - Александър Манолев (бъдещ министър на транспорта), който не е партиен кадър на ГЕРБ, но партията му дължи близо 12% от гласовете, спечелени в МИР-Благоевград на последните парламентарни избори. Как? Като кандидат-депутат на ГЕРБ Манолев отчете внушителните 6703 лични преференции, които се добавиха към водената от Цветан Цветанов партийна листа. Ето така синът на бившия кмет на с. Кулата се оказва No.3 по брой преференции след Бойко Борисов и Корнелия Нинова, и то не заради феномена 15/15, а заради известно престараване в "убеждаващата" кампания сред суверена.
Въпросът, който все така остава без отговор, е кое е общото кратно между новите номинации на ГЕРБ? Как ГЕРБ ги разпозна като достатъчно надеждни фигури за справяне с тежки и неблагодарни ресори в криза - ресори, управляващи бюджети, европрограми и обществени поръчки за милиарди?
Защо беше нужно разиграването на къси пасове между ГЕРБ и "Обединените патриоти" в продължение на близо две седмици, след като нито един от лидерите няма нетърпящи компромис критики към номинираните?
Каква беше ползата от ултиматумите на Валери Симеонов за напускане на властта? И как НФСБ разбира логическата връзка между факта, че е твърдо против освобождаването на старите министри, но е "за" назначаването на новите?
Когато всяко решение в кабинета е предпоследно до доказване на противното, въпросът на всички въпроси е много по-семпъл. Ще стигнат ли изобщо трите номинации до гласуване в Народното събрание, или след три дни да очакваме ново чудо?
