Три глави с един замах - такава сеч в правителството не се беше случвала отдавна*.
Някак изненадващо, катастрофата край Своге се оказа последното повикване за вътрешния министър Валентин Радев.
Изненадващо е не за друго, а поради факта, че Радев се разминаваше с мъмрене след всеки ехтящ неуспех в службата си - въоръженото бягство на затворниците-рецидивисти, двойното убийство в Ботевград, провала на МВР при залавянето Владимир Пелов (човекът си беше пуснал брада, все пак), серийните гафове в граничния контрол на Летище София.
Радев оцеля и след онзи случай, в който намери за уместно да се маскира с пиратска превръзка в знак на съпричастност с служителката на МВР, ранена по време на поредната лумпениада на футболните агитки. Дори скандалът с назначението на Калина Крумова за негов съветник по "пътната безопасност" не го поклати. Ирония на съдбата.
Валентин Радев изтегли късата клечка едва тогава, когато никой не се сети да му поиска оставката. Ако полицията има вина в случая със Своге, тя е косвена - че не е изискала от АПИ да забрани движението по целия път Своге-София след седмото поредно предупреждение за висока опасност от катастрофи в проблемната отсечка.
Уволнението на Ивайло Московски от Министерството на транспорта - което има слабо отношение към разследването извън техническия преглед на автобуса и професионалната годност на шофьора - също не буди възражения. Учудващо е само присъствието на Московски в изпълнителната власт 6 месеца след фаталния инцидента в Боровец, по който прокуратурата все така продължава да мълчи. Още по-учудващо е, че досега не е отстранен и заместникът му Ангел Попов, срещу когото се води съдебно дело за измама с разрешителни за товарни превози.
Регионалният министър Николай Нанков явно също влиза в графата "Той си знае защо го бият" - нищо, че седи на стола на Лиляна Павлова едва от 1 година.
Поне Борисов няма да мисли Босия, който спря гладната си стачка още преди Народното събрание да гласува оставките на тримата "отговорни" и преди да се завърти рулетката с имената на наследниците им.
Поуката? Сякаш се свикна с разбирането, че оставка никога не се подава при видими грешки, серийни провали и осъзната некадърност.
Оставка не се подава нито при срив на личния рейтинг, нито при срив на Търговския регистър (справка, Цецка Цачева).
Не се подава и при гузна съвест, разочарование от ведомствения батак или друг дискомфорт, провокиран от нарушените норми на държавническо поведение. Министърът е длъжен да пази строевата дисциплина и да напуска поста само по команда. При отклонение - следва вменяване на съучастие в "ченгеджийски номера" (справка, Веселин Вучков).
Намек за доброволна оставка може да се спомене само устно, с прокашляне в шепа, в неангажиращ разговор на свободни теми в кьошетата на Министерски съвет, където протокол не се води, а стените нямат уши. На хартия не се пише нито ред, нито знак, преди началството да усети назряването на момента.
Оставката ти я подават, без писмени мотиви.
Персонална вина не се признава, загатва се за слабости на подчинения колектив. На прощаване се обнародва дискретна, но респектираща статистика за революционните реформи и славното наследство от мандата.
При така изтъкнатите високи управленски постижения, уволненият следва да бъде повишен - с връщане на депутатска служба в Народното събрание (каквото очаква Валентин Радев, Ивайло Московски и Николай Нанков), с 9-годишен пристан в Конституционния съд (за където вече спрягат Цецка Цачева и Сотир Цацаров), или с друга отговорна позиция зад граница, от която никой не може да ви побутне с пръст.
Така както няма кой да побутне фирмата-строител "Трейс", която "по БДС" е построила полирано-гладък път без отводняване, който да поеме натоварен трафик по наклоните и завоите на Искърското дефиле.
Дано поне се намери кой да поръча пълна и дълбочинна ревизия на десетките й обществени поръчки из цялата страна, включително, стратегически обекти като метрото в София. Иначе - новите министри ще трябва да си пишат оставките отсега.
* Единственият сходен случай при Борисов датира от 2012 г., когато командировка до Катар доведе до уволнението на Трайчо Трайков насред скандалите около "Белене" и "Лукойл", а в навалицата бяха освободени здравният министър Стефан Константинов и зам.-директорът на ДАНС Иван Драшков. Без мотиви.
