„Следва продължение". С това приключва отчетът за приетите 100 мерки през първите 100 дни на кабинета „Орешарски". Целият документ на правителствения сайт свършва на мярка №40. Надали някой ще се интересува, когато публикуват останалите 60.
Важното е, че - цитираме - това е „най-академичното", „най-непартийното", „най-диалогичното" и т.н. „най-" правителство евър. Като цяло - фал. В спорта, след подобно изпълнение, на таблото пишат нула.
Единица с две нули. Това са стоте дни на кабинета „Орешарски".
Нула е общественото доверие, с което премиер и министри се ползват извън тесни партийни кръгове (тя и нулата е кръг). Нулева е и чуваемостта, когато обществото крещи от улицата, че иска прозрачно управление и ... оставка.
Пардон, те си говорят с обществото, но не онова от жълтите павета. Някакво друго, което им помага за Изборния кодекс и екстравагантната демократична мода, наречена „граждански съвети".
Някъде около цифрата преди 1 е и процентът изпълнени предизборни обещания, ако не броим 100-те лева отгоре за първокласниците и няколко изплатени заплати за ВМЗ-Сопот и шивачките от Калофер.
Опозицията също е пълна нула - за толкова време и след толкова скандални промени в сектор „Сигурност", ГЕРБ тръгна да напада властта заради едно неработещо министерство. С такива противници в парламента се векува в управлението.
Извън НС - също нули. Протестът не създава политическа алтернатива, а Реформаторският блок все още е по-близо до „сбор от нули" (по Яне Янев), отколкото до дясно обединение. Поне, докато не обявят открито, че стават предизборна коалиция.
Единствената единица е електоралната. Тя бавно се превръща в гражданин. С това темпо обаче много по сто дни ще й трябват.
