Той се отрича от България, в България се кълнат в него и го правят доктор хонорис кауза. Той бие, обижда и заплашва - те ще му строят паметник още приживе.
Стоичков е национален идол не само заради изявите си на терена, а и защото сбъдва съкровената българска мечта - показва, че можеш да си прост и велик едновременно.
Такъв имидж си е изградил футболист номер 1 на България, че днес който и да разкаже, че е бил псуван и бит от него, думите му няма да бъдат подлагани на особено съмнение.
А конкретно журналистите са му такива абонати, каквито и немците на терена никога не са му били. Редовно им „вкарва" шамари, заплахи и ругатни. Дотолкова, че сред фоторепортерите беше възникнал такъв лаф - „Снимахме Камата и сега отиваме да си таковаме мамата".
На сватбата на дъщеря си Стоичков отново не изневери на себе си и направи скандал с фоторепортер и шофьор на „България днес".
Беше обвинен в побой, а описанието на поведението му звучи твърде правдоподобно. Случаят обаче продължава да е неизяснен, все още сме чули гледната точка само на едната страна и сме видели кадри едва от края на спречкването. Нищо чудно да се окаже, че твърденията за "побой" са доста преувеличени, а от разказа са ни спестени важни подробности.
Естествено, нито действията на медийния екип, нито местоработата им оправдават насилието срещу тях. Коментарите, че са си заслужавали боя, са тесногръди и комплексарски.
Важно е обаче да се изясни доколко самият фотограф е спазвал правилата.
Естествено, той е имал правото да снима пред мястото на събитието, за което не е нужно да е бил канен на сватбата. Само че по неговия разказ изглежда, че Стоичков е заснет, докато е бил в колата си, което е нарушаване на личното пространство. А въпросните снимки са обикновена папаращина, от тях няма обществен интерес.
Характерът на Стоичков е всеизвестен, реакцията му не е неочаквана. Лесно е да предизвикаш скандал с него, а скандалите със Стоичков продават и често са от полза на всички замесени.
Тук някъде е и истинският проблем. България продължава да бъде държава, в която правилата не се спазват, а саморазправата се смята за приемлив подход и за единствен възможен начин за получаване на някаква справедливост.
Истината за случая в Етрополе вероятно няма да разберем никога, никой няма да понесе вина, всеки ще си продължи постарому. Стоичков ще си бъде Стоичков. Имиджът му няма да пострада, а точно обратното, ще се затвърди. Спонсорите няма да се отдръпнат от него, а може и да се увеличат, защото за тяхната аудитория постъпката му е героична.
Същевременно жълто-кафявата журналистика ще продължи да дълбае дъното, да лъже и подвежда безнаказано, да нарушава правилата и когато е необходимо, да се изкарва жертва. Интернет анонимниците ще си псуват наляво-надясно повече и от самия Стоичков. Коментарите от "Колко е прост Стоичков" до "Заслужаваха си боя" няма да мръднат и на йота.
А законите са за балъците, и без това никой не ги спазва. Който се опитва да го направи е от губещата страна, явно му липсва хитрост или смелост. Така ще е докато журналистиката ни е „България днес", а кумирът ни е Стоичков.
