"Обяснете на българите откъде накъде ще трябва да плащат, за да може гърците да поддържат начина си на живот".
Чудо нечувано: доживяхме германски депутат да потърси сметка на Гърция от името на българския данъкоплатец.
Внезапният прилив на топли чувства по оста Берлин-София нямаше да заслужи чак такова внимание, ако не се беше появил в атмосферата на иначе безбрежна апатия от страна на българските власти спрямо историческия референдум в Атина.
Дори президентът Росен Плевнелиев, този изтъкнат поборник за пряката демокрация, някак се разсея от коментар по твърдото гръцко OXI. Странно, поне можеше да "завиди" на високата избирателна активност на гръцкия суверен, но и това не направи.
А само след няколко дни самият той ще разлее олиото на референдума по линията на "радикална" промяна на избирателната система в България.
После да не стане "Ох"?
В ГЕРБ замълчаха многозначително в изчакване да отмине оня гибелен гняв на Ангела Меркел. Вместо финансовия министър Владислав Горанов думата взе бившият му началник Симеон Дянков - превърнал затягането на колани в национален спорт и изпълнил със съдържание вица за оня, който тъкмо научил магарето си да не яде и то взело, че умряло.
Меглена Кунева се впечатли най-много от душевните терзания на Жан-Клод Юнкер, когото не пропусна да изтъкне, че познава лично. Божидар Лукарски, който вече 9 месеца се титулува министър на икономиката, едва днес установи, че е време да се направи анализ на рисковете от гръцката криза.
От Външно министерство настояват на следното обяснение: Не е важно какви ще са последствията за България, по-важното е, че България отдавна се е подготвила да ги посрещне.
А как? Ами като пренасочва търговията извън Гърция. Няма бизнес, няма проблем - реформирай това.
Един-единствен Ивайло Калфин показа интерес и компетентност по развитието на събитията в Атина, доколкото може да се съди по публичните му реакции. И това е.
Отвъд проблема с псевдо-морализма не може да се отрече, че диалогът между властта и гражданите й по темата за гръцката криза е обидно елементарен, някак по детински подценен.
А какво да кажем ние с гайдите, пита публиката от миманса.
Гърция е страна, в която живеят, работят и почиват стотици български семейства; страна, с която България поддържа значителен оборот на инвестиции; страна, която поддържа четири дъщерни банки у нас. Дори само заради взривоопасните заигравки на СИРИЗА с Кремъл, не звучат никак солидно успокоенията в стил "нас това не ни засяга".
И нека да не ви учудва после възходът на популистите, които изговарят на глас всички (не)основателни притеснения на необгрижения електорат. Сънят на разума ражда чудовища.
А кой ни пита нас със гайдите? В момента Брюксел се чуди как да преглътне с най-малко изкривяване на физиономията горчивия хап, който гърците им поднасят, вместо как да им го натика обратно в гърлото. Подобно на отчаян родител, чието отроче е избягало от къщи защото не са му купили поредната играчка. Вж Новия Завет-притчата за блудния син. Но той поне се е покаял, а гръцкото отроче нахално си иска телето, че и с гарнитура. И разни европейски и световни корифеи мислят не как да си приберат вересиите или поне да не наливат още, а как да отворят гръцките банки, та да не се излага великият европейски съюз. И сакън, да не прибяга към Русия или Китай. Към Катар може. А ние с гайдите ще си налягаме парцалите и ще се включим според силите си в спасителната операция. Я си представете какво става, ако България, не дай Боже, направи четвъртината от гръцкия дефолт. Ще се закрият болници и училища, заплатите ще станат по 50 долара а пенсиите по 5, (6 долара беше пенсията на майка ми през 1997) Панагюрското съкровище ще отпътува за вечни времена към Лувъра а маската на цар Терес към музея Пергамон. А всички банки ще станат като КТБ.
Докато живота ни тече в медиите и коментарите са най-важното, не ни чака нищо добро. Да видим какво ще предприемат и свършат ЕС, ЕЦБ и МВФ, пък тогава може и да коментираме;)