Аз си имам принципи, а ако не ви харесват - имам и други.
Ето това е тънката червена линия под безкрайния, безсмислен и безнадежден дебат за задължителното гласуване, което между другото мина на първо четене при комплекта промени на Изборния кодекс.
Проектът на Валери Симеонов втасва в деловодството на Народното събрание от миналата година по това време.
Идеята е проста като въображението на старшина от запаса:
1) Всички под строй пред урните - включително старците до 80-годишна възраст.
2) 50 лева глоба и мъмрене за всеки трудоустроен дезертьор, три месеца глад и мизерия - за негласувалите, ползващи социални помощи. В кмета е ножът, в кмета е хлябът.
3) Изключение се прави само при изпит, задгранична командировка или смърт в семейството.
Едва ли сте забравили, че в името на каузата Фронтът дори постави ултиматум пред ГЕРБ - или го гласувате до месец, или ви напускаме.
Днес да напуснат, утре да напуснат - и тя годината си изтече.
Само две думи на Бойко Борисов бяха достатъчни, за да се стопят амбициите за вменяване на патриотичен дълг у всеки избирател.
Лидерът на ГЕРБ се оказа "изконно против" електоралната принуда - за всеобщо учудване.
Все пак през 2014 г. самият той напрегна цялата партийна апаратура и събра половинмилионна подписка в полза на референдума за задължителния вот.
Когато обаче настана час за бой последен по формулировката на плебисцита, настъпи паметен момент в историята на българския парламентаризъм... Коварна диверсия "изпочупи" пултовете на депутатските банки на ГЕРБ и въпросът за задължителното гласуване отпадна безвъзвратно от бюлетината.
Така или иначе, единственият начин за гарантиране на равна възможност за вот на всички гласоподаватели - електронното гласуване - отиде в девета глуха по поръчение на Цветан Цветанов.
За да сме честни - ГЕРБ не е единствената партия, който страда от амбивалентност по казуса.
Когато БСП беше употребена и изоставена след Евровота през 2014 г., самият Сергей Станишев пожела "предсрочни избори и незабавно въвеждане на задължително гласуване". Уви, фалитът на КТБ го изпревари.
Вътрешнопартийният прочит се колебаеше от "твърдо не на посегателството срещу правото на свободен избор" до "само така може да се спре проклятието ДПС".
Дори Мая Манолова не беше единодушна със себе си - от крайното й отрицание ("купуването на гласове няма да спре, само ще поевтинее") се стигна до момента, в който лично се подписа под референдума на Слави Трифонов - а там под No.3 стои със страшна сила въпросът за задължителния вот.
Сега дилемата изобщо не стои - опозиционният статус на БСП оправдава колективното "против".
Май единственият депутат с твърда позиция по темата ще се окаже Лютви Местан, който бранеше със зъби и нокти електоралното тегло на ДПС. Обаче с днешна дата - и това не е много сигурно.
Каква е поуката?
Ако някой си е правил илюзии, че под заплахата от държавна репресия милиони мъже, жени и старци ще се извият в стройни опашки пред урните, крайно време е да се събуди от делириума.
За разлика от обещанията за "изучаване на дисциплината Патриотизъм" и "издигане на българското знаме пред всеки религиозен храм", задължителното гласуване дори не присъства в предизборната програма на Патриотичния фронт.
