Днес едни хора в лилаво затвориха за малко центъра на София, повикаха, танцуваха канкан под дъжда, размахваха дървени кръстове, протестираха срещу това, че балерините ще трябва да се пенсионират на 58 години, казаха, че Бойко е пич, а Дянков не е и след като си направиха иху-аху-то, се разотидоха.
Налудничаво ли ви звучи така представено? Вероятно да. Най-малкото, прилича повече на гей парад, но не и на... синдикален протест.
Куриозното е, че организаторите от КНСБ твърдят, че било точно това: синдикален протест.
Ако ги питате срещу какво протестират, твърдят, че било срещу проекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, тоест срещу пенсионната реформа на правителството, тоест срещу правителството, ако трябва малко да опростим нещата, за да ги разберем.
Да де, ама този проект вече беше оттеглен от правителството преди няколко дни. Тогава срещу какво протестират? Но чакайте, забавното тепърва започва.
Те хем протестират срещу правителството и реформата му, хем са доволни от това, че същото това правителство вдига осигуровките за пенсия с 3 процентни пункта от следващата година. Тоест, протестират (срещу правителството), но са доволни (от правителството). Но и това не е всичко.
Хем са доволни от правителството и дори изрично поздравиха премиера Бойко Борисов за „мъжката му позиция", хем му връчиха протестна декларация... срещу него и неговата политика. Трудно е за вярване, но има и още.
Конкретно финансовият министър Симеон Дянков бил за... така де, за сваляне според тях. Тук нормалният човек отново би се запитал че той Дянков да не е случайно член на нубийското правителство?
Как може да протестираш срещу политиката на правителството, но хем да поздравяваш премиера за същата тази политика, хем да критикуваш финансовия му министър пак за нея? Че той Дянков ли управлява и дава заповедите или Борисов? Или двамата са нещо като Люк Скайуокър и Дарт Вейдър - хем са едно, хем врагове? О, има и още малко - за десерт.
Социалният министър Тотю Младенов също се включи в протеста, "вероятно като бивш синдикалист или да заяви, че и той иска стабилна система", тъне в догадки БНР. Така министър Тотю успя да се изхитри да протестира сам срещу себе си или да одобрява сам себе си - не стана ясно кое от двете, но иначе и двете са крайно неуместни. Такъв абсурден виц като този, в който живеем, просто няма...
То бива диалектика, триалектика и четирилектика, но накрая взе да става съвсем налудничаво и шизофренично. Аз поне напълно се обърках кое какво е, кой за какво и срещу какво/кого е. Ако вие знаете, кажете.
Ако опитаме отново да опростим нещата, като се вгледаме в лозунгите и речите на протестиращите, все можем обаче да извадим една основателна причина за протест: тежко е. Прави са, така е. Обаче криза е, вие какво очаквате - да е леко ли? Да се протестира в този момент и то именно срещу това е точно толкова смислено, колкото да се протестира срещу това, че слънцето изгрява от изток. Никаква полза.
... Всъщност, не е така. Поне една полза има. С този безсмислен цирк синдикатите изпуснаха част от натрупаното и натрупващо се недоволството на народа. Така да се каже, олабиха напрежението. Така сега правителството може да продължи още едно известно време да върши щуротии на спокойствие. Изглежда все пак синдикатите наистина са доволни от това правителство, щом му правят такава услуга...
Жалко обаче за хилядите излъгани хора, които за пореден път бяха употребени и направени на маймуни от своите така наречени синдикални лидери.
Жалко, защото има доста сериозни теми, за които може и трябва да бъде критикувано това правителство и за които гражданите биха могли да протестират. Не за да демонстрират, че са за или против правителството (и от двете ползата е нулева), а за да накарат въпросното правителството наистина да чуе техния глас и да коригира политиката си.
Но когато става дума за сериозни теми, сериозни мерки и истински протести - а не този цирк днешния, - синдикатите не ги търси. Те са само цвят лилав...
