Нека по изключение тази година оставим настрана въпроса дали трябва да празнуваме Осми март, или не, дали трябва да забравим социалистическата приумица, или да я превърнем във връх на битката за правата на жените.
Да се фокусираме върху друго. Можем да започнем с три имена само от периода между 1 януари и 8 март тази година: Калина, Кремена и Юлияна. Можем към тях да добавим още 33 - на жените, убити миналата година. Или още 27 имена - от 2017-а. И още 22 - от 2016. Това са само убитите от свои близки жени, като от тази статистика отсъства броят на тежко ранените или осакатените.
Има и безброй имена, които за щастие още не са попаднали в черната хроника. Някои от жертвите на домашно насилие подават сигнали в полицията, но това не успява да ги спаси. Някои от тях оттеглят сигналите до полицията (защото "той се промени" или защото той "оттегля" жалбата със заплахи). Според данни на ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) обаче повечето жени (в Източна Европа*) изобщо не подават сигнали и не търсят помощ от властите дори след най-тежките инциденти, свързани с физическо или сексуално насилие. Също според ОССЕ три на всеки десет жени в региона са ставали жертви на насилие от 15-годишна възраст насам. Две трети от жените смятат, че насилието срещу жени и момичета в техните общности е често срещано.
Всъщност как се говори за домашното насилие извън сухата статистика? Представете си как споделяте с приятел, роднина или с полицията, че партньорът ви ви е влачил за косата в коридора, защото сте се прибрали с час по-късно от работа. Представете си как признавате, че сте стояли по нощница пред вратата, защото мъжът ви ви е заключил отвън, но на сутринта е изтрезнял и вече много е съжалявал. Как се споделя това?
Познавам едно момиче, чиято шефка го спаси от връзка с насилник. Жената усетила, че има проблем и помогнала на момичето да си събере багажа и никога да не поглежда назад. Познавам друга, която след години с мъж, който спукваше от бой и нея и децата й, събра смелост да го напусне. Познавам и такава, която след тежък побой се върна при него и така и не се обади в полицията. Всеки познава някого.
Нека тази година опитаме да забравим, че някога Осми март е бил „ден на мама" и зюмбюлите в лепкав целофан. Нека насочим разговора в друга посока и се опитаме този ден да се огледаме в лицата на съседите си, на хората в градския транспорт и привидно влюбената спореща на улицата двойка. Това да се огледаш е първата стъпка към това да помогнеш, така че списъкът с женски имена да не се превръща в черна статистика.
*Изследването на ОССЕ обхваща Албания, Босна, Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Молдова и Украйна. Анкети са провеждани и в Косово.
Добрата причина да не ти отговоря е, че не съм убеден в добронамереността ти. --- Лошата причина обаче е, че нямаш адекватен отговор. Че не си с нищо повече от скатавките, които плюеш. Че не само не искаш, ами и не можеш да докажеш, че не си същата скатавка. Лесно е да се хвалиш колко си красив, докато си криеш лицето зад маска.
>Лошата причина обаче е, че нямаш адекватен отговор Да, това би било лоша причина, но не ми се налага да прибягвам до нея - всъщност имам адекватен отговор. >не си с нищо повече от скатавките, които плюеш Нараненото честолюбие и гузната съвест ярко лъщят. Не ти се ще да признаеш, че има хора, които - за разлика от теб - поемат отговорност за обществените проблеми. Няма абсолютно никакво значение дали аз конкретно съм от тях. Има значение, че ти априори отричаш същестуването им защото егото ти не би могло да го понесе. Това е проблемът. Твърдя, че този проблем е съществен в българското общество - не просто нежеланието да поемеш отговорност, а пренебрежителното и отрицаващо отношение към тези, които евентуално биха го направили. >не можеш да докажеш, че не си същата скатавка Няма никаква нужда да доказвам, дали и аз съм скатавка. Приеми, че съм точно същата или дори по-голяма скатавка от теб. Това не би имало никакво отношение към аргумента ми. Да твърдиш обратното би било позоваване на лицемерие - ако аз самият пушех, това не би имало никакво отношение към аргумента ми, че пушенето е вредно за здравето. >Лесно е да се хвалиш колко си красив Опитай се да цитираш къде съм твърдял каквото и да било за себе си. Дори не, че съм "красив" - каквото и да било. Моят опит сочи, че когато кажеш на някого "според моите наблюдения ти си X", а той ти отговаря "ти твърдиш, че не си X (очевидно нищо подобно), а сигурно също си X!", причината най-често е най-простата - комплексарщина и гузна съвест. Стандартният дефанзивен рефлекс е да обвиниш другия в същото като напълно игнорираш иначе очевидния факт, че какво е другият няма абсолютно никакво значение. Аз бих могъл да съм сериен убиец, но ти пак не би следвало да го използваш като аргумент срещу твърденията ми. Logical fallacies 101.
Леле, Драконче, съсипан си. Изгубих бройката за кой път свинчопрас те слага в един кюп с дяда ти хаджия. Стресни се, хей! Дядо ти хаджия отдавна е заклеймен като националист, расист сексист, хомофоб и ксенофоб и сам го признава. Ама ти си младо момче имаш още дълго да отстояваш репутация. Че си и злонамерен. Честно казано, и аз съм забелязвал в тебе злобичка, не знам дали е само спортна, но тя си върви с никнейма. Впрочем, чел съм и китайски приказки, в които драконите са мъдри и добри. И откъде прасчо е толкова сигурен, че примерите му за поемане на отговорност ще бъдат осмени? Да не би, защото сам го съзнава и се мъчи да заглуши вътрешния глас с бесуване по нета? И поема отговорност да плюе Тръмп, Путин и Бойко, да не говорим за дребни риби като мен и чудовища като теб. ама тя е колективна, споделена с една сюрия други. И е безопасна. Всъщност, за Тръмп не съм сигурен, четох в този сайт за една жена уволнена задето му показала среден пръст. Деосвин такова нещо няма да направи, той е добре възпитан, Не се подвеждай по езика, който ползва във форума, на живо е друг.
П.П. И много време му отделихме, коментарите по същество се изчерпиха преди 20-я, оттам нататък разработваме темата "присмял се хърбел на щърбел", да ме прости Господ, и аз се хванах.
"Та така - преди да се намесите пряко в спор между двама непознати, се замислете дали така няма само да влошите всичко" Добра тактика значи е като видиш някой олигофрен да бие примерно жена си, да ги оставиш да се оправят, кой знае може пък тя да се амбицира и да почне да тренира яко, и да си реши сама проблемът Винаги можеш да оправдаеш жалкото си бездействие с подходящо извинение.
Добра тактика значи е като видиш някой олигофрен да бие примерно жена си, да ги оставиш да се оправят, кой знае може пък тя да се амбицира и да почне да тренира яко, и да си реши сама проблемът --- Добрата тактика е да викнеш полиция или охраната на мястото, където ставаш свидетел на въпросното деяние. Не да се месиш пряко. ХъфПост, за да не речеш, че са само мои думи това: https://www.huffingtonpost.co.uk/2014/11/17/domestic-violence-swedish-social-experiment_n_6171450.html?guccounter=1 Дълъг цитат: “Domestic violence is very rarely a one-off incident - it’s a pattern of abusive behaviour, and if you see an attack it is likely that it has started before you see an incident and will almost certainly continue afterwards," Polly Neate, chief executive of Women’s Aid says. "If you see an incident of domestic violence, always call the police rather than intervening, as it could put you directly at risk. It could also make the abuse worse, or if the victim is frightened of her abuser she may also turn against you out of fear." She adds: "However, just because we would advise not becoming directly involved doesn’t mean you should ignore it. By reporting domestic violence, you still have an important role to play.”
Деовин, все още не разбирам в какво точно се изразява отговорността. Да речем, че не искам да се скатавам. (Верно не искам, `щото.) Спрямо дадените в статията примери, какво да правя? Защото това, което аз виждам като вариант, не е споменато в статията - примерно, доколкото е възможно, да се окаже някакъв обществен натиск върху институциите да си вършат работата адекватно. Обаче това е тема на друг разговор.
>always call the police rather than intervening Well duh.. Викането на полиция е вид поемане на отговорност, за което говорех. Идентифицирам го като пример, защото го даде самият ти, заради което се надявам сега да си по-малко склонен да го омаловажаваш и тривиализираш. >да се окаже някакъв обществен натиск върху институциите да си вършат работата адекватно Такива институции не винаги съществуват. Дори тогава е възможно да поемеш отговорност без да прибягваш към саморазправа и своеволно правораздаване.
Викането на полиция, освен това, го споменах още преди двайсет коментара. Обаче в статията се говори за друго. Ненапразно попитах какво да правя спрямо дадените в статията примери.
>Ненапразно попитах какво да правя спрямо дадените в статията примери. Как точно е "ненапразно" това питане, ако сам твърдиш, че си споменал една възможност - викането на полиция? Щом сам си си отговорил на въпроса ако не го третираме като реторичен, то или си пълен идиот, който задава въпроси, на които сам е отговорил, или единствената оставаща опция е да го третираме като реторичен. Което, именно, направих, след което споменах най-честата причина да бъде задаван такъв "реторичен" въпрос. Или пет.
Колко пъти да повторя словосъчетанието "СПРЯМО ДАДЕНИТЕ В СТАТИЯТА ПРИМЕРИ", за да стане ясно, че питам какво да правя спрямо дадените в статията примери?
Ясно е. Викането на полиция остава добра идея, както казва и статия, която цитира ти самият. И както твърдиш, че си казал ти самият.
Да, и в статията, която коментираме тук, се говори за това: Нека насочим разговора в друга посока и се опитаме този ден да се огледаме в лицата на съседите си, на хората в градския транспорт и привидно влюбената спореща на улицата двойка. --- Дали полицията изобщо ще ти обърне внимание, ако се обадиш и кажеш: "Ало, двама привидно влюбени спорят." Понеже в статията дори не става дума за разгорещен скандал. Дори да видиш някакъв признак за евентуално домашно насилие, какво точно можеш да направиш, ако насилието не се случва директно пред теб?
>Дори да видиш някакъв признак за евентуално домашно насилие, какво точно можеш да направиш, ако насилието не се случва директно пред теб? Да се обадиш на полицията. Или куп други неща, които можеш да направиш, и които все още съм напълно убеден, че би било тотално неконструктивно да изброявам - все пак дори викането на полицията, което ти самият спомена, бива омаловажавано и игнорирано от теб самия, и дори не изглежда да усещаш пълната абсурдност на тази ситуация и как е недвусмислено доказателство, че не би имало абсолютно никаква полза да се опитвам всъщност да отговарям на "въпросите" ти.
deowin | 13.03.201918:30 >Дори да видиш някакъв признак за евентуално домашно насилие, какво точно можеш да направиш, ако насилието не се случва директно пред теб? Да се обадиш на полицията. --- 0_o И какво точно мислиш, че ще постигнеш така? При положение, че дори ти не си и няма как да си сигурен, че има насилие, имам предвид.