Поискай и ще ти се даде, почукай и ще ти бъде отворено, нали така? Заветното християнско опрощение беше дадено на ръководителя на Алтернативния синод - отцепника Инокентий - след години разкол, съдебни искове за милиони и окупация на храмове.
Блудният Крупнишки епископ, самопровъзгласил се за Софийски митрополит, направи най-естествената и най-важна постъпка от гледна точка на вярата - поиска прошка.
И бе приет отново в лоното на Българската православна църква, след като подаде "молба за покаяние" до Светия Синод. Писмено свидетелство за съжаление, което изтрива миналото и навява безнаказаност.
Тази индулгенция неслучайно идва след смъртта на патриарх Максим, срещу чието светско (комунистическо) интронизиране протестираха отцепниците.
Вече няма значение, защото висшият клир също се покая за досиетата и явната си или неявна съпричастност към структурите на Държавна сигурност. Покая се сам пред себе си. И сам на себе си прости. За това, че най-вероятно бъдещият патриарх ще е бивш доносник.
Няма прошка за жените, готови да станат сурогатни майки и да дадат живот, за хомосексуалните, за феновете на Мадона или лейди Гага.
Дали Варненският митрополит Кирил си търси нови поддръжници, за да подпечата издигането си до следващ духовен баща на нацията, или Инокентий е решил да сложи точка на разкола - предстои да видим. Прошката вече е дадена и стотици свещеници се готвят да последват примера на бившия деец на разкола.
По-важното е друго - разцепена или не, Църквата изчезна от живота ни. Без да броим големите празници, човеколюбието й не стига до тези, за които е предназначено. И миряните не вярват нито на расото и калимявката, нито на скиптъра и короната.
Време е Църквата да си подаде първо носа, после и ръката навън - защото ни е необходима.
