Има няма трийсетина евродепутата. Толкова се прежалиха, за да уважат малтийския премиер Джоузеф Мускат, който представи резултатите от председателството на Малта на Съвета на ЕС. Явно председателствата, особено отминалите, не са много уважавани в европейските институции. А тъй като ни предстои и на нас, да не се притесняваме, че няма да успеем, може и никой да не забележи липсата ни на готовност.
Очевидната липса на кворум в Страсбург обаче вбеси председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Той нарече парламентът "смешен" и ги обвини в двойни стандарти, уверен, че ако"тук се намираше Ангела Меркел или Еманюел Макрон залата щеше да е пълна".
При положение, че евродепутатите взимат нетна заплата от 6 611 евро на месец, а отделно получават пари за направени разноски, може би човекът е прав. Да ходиш на работа е минимумът, за да си заслужиш не малкото възнаграждение.
Репликите на Юнкер се превърнаха в хит в социалните мрежи, но разпалиха страстите на председателя на парламента Антонио Таяни. За разлика от предшественика му - Мартин Шулц, между Юнкер и Таяни, макар и принадлежащи на едно политическо семейство - ЕНП, сътрудничеството не е толкова добро.
После евродепутатите все пак се появиха. Макар и по обяд, за наша гордост в чест на гласуването на Мария Габриел за еврокомисар. За вота в залата имаше вече 683 от общо 720 депутати.
Вярно е също, че графикът на представителите на страните-членки е доста запълнен. Докато тече дебатът в зала пончкога се провеждат заседания на парламентарните комисии, заседания на европейските политическите партии - тази сутрин е имало заседание на ЕНП, срещи от различен вид в подготовка на законодателни инициативи. Така че може да има и уважителни причини, за това депутатите да не бъдат в зала.
А сред евродепутатите има наистина интересни личности - Найджъл Фарадж, един от хората, благодарение на които Brexit успя, френската националистка Марин льо Пен, сънародникът й комунист Жан-Люк Меланшон, има един полски депутат, който завършва всяка реч с думите - ЕС трябва да бъде закрит и други колоритни особи. Като български принос може да посочим Николай Бареков и Ангел Джамбазки. Повечето от тях са обикновени национални герои, малцина са сериозни защитници на европейската идея.
И все пак само 30 депутата от 720 в парламента е обидно. Не че не сме виждали Бундестага, парламента в Париж или в Рим с почти празна зала, където неколцина народни представители отегчено слушат поредния изказващ се. Не толкова отдавна присъствията бяха рядкост и в българския парламент, където ловки депутати гласуваха натоварени с по 20 карти на колегите си.
В случая Юнкер за пореден път доказа, че не си поплюва и заяви право в очите на евродепутатите, че така повече не може. Европейският проект наистина е много атакуван през последните месеци, а липсата на заинтересованост в собствените му представители направо го закопава. Именно сега ЕС има най-малкото нужда от скандали и то отвътре.
Суровите думи на председателя на ЕК ще увеличат симпатиите към него, но няма ли да налеят вода в мелницата на евроскептиците, които само това чакат?
