През 2012 година клошарка влиза в мол и обикаля магазините. Извлечена е насила навън от охранителите с аргумента, че пречи на хората в мола "с външния си вид". Впоследствие се оказва, че "клошарката" е по-скоро преоблечена млада жена, част от акция на движението за "Невидим театър", която цели да насочи общественото внимание към дискриминацията заради социално положение.
Добре, че тази млада жена не е попаднала посред бял ден в мола във Варна в събота, където един мъж също с неугледен вид е смущавал посетителите на търговския център - Нягол Петров, пребит до смърт от трима охранители, защото приличал на бездомник и това е достатъчен аргумент за убийството му.
Няма значение, че си е имал дом, имал си е и диагноза - шизофрения. Имал си е и лекарства, които взима редовно и не е бил агресивен. Имал е и лошия късмет да излиза на разходка в мола, както хиляди други хора в България.
Ако това ставаше в Украйна - щяхме да сме наясно: има гражданска война, някой е враг на някого; ужасно е, но във война се случват такива ужасии. Но действието на последвалия хорър е България и единственото, с което можем да си го обясним е:
Хронична жестокост
Пълно, абсолютно безнаказно своеволие. Не е ясно как са наети тримата охранители, дали са им направени психотестове, установена ли е тяхната склонност към садизъм. Явно нито един от тримата не е спрял ръката на другия.
В съботния ден Нягол е извадил късата клечка. Той се оказва боксова круша за всичко грешно в тази страна, в която толерантността, нормалността и добротата са тотално изместени от частното правосъдие, крайностите и злобата.
С какво подобно общество, вманиачено от идеята за саморазправа с Другия, е по-добро от Хитлеровата Германия, в която уязвимите хора са затваряни в лагери и са използвани за експерименти?
И ако този път съдебната система отново не проработи, ако на убийците им се размине, да не се учудваме, че хора с бръснати глави и ниски чела надигат глас за смъртното наказание.
